Куркумата (Curcuma longa) е многогодишно тревисто растение, достигащо височина до 1 м, със силно разклонено коренище. Коренът на растението се използва както в медицината, така и в кулинарията. Има силно изразен оцветяващ в жълто ефект благодарение на 2-5% съдържание на пигмента куркумин в корена и специфични вкусови качества. Обирането на коренищата започва, след като пожълтеят листата на растението. За негова родина се счита Югизточна Азия, но се отглежда и в Китай, Виетнам, Индонезия, Япония, Шри Ланка, страните от Карибския басейн и др. Нарича се още “жълто коренче” и принадлежи към семейството на джинджифила. При пътуванията си до Китай, Марко Поло се запознал с тази подправка и я е описал като “плод, който наподобява шафрана; въпреки че растението не прилича на това на шафрана, то може да го замести”. Причината за това сравнение е, че куркумата, подобно на шафрана, притежава ярко жълт цвят и е подходящ оцветител както за ястия и напитки, така и за текстил. След констатацията на Марко Поло куркумата започва масово да се внася в Европа като по-евтин заместител на шафрана.
Докато в Европа куркумата е позната под формата на ситен ярко жълт прах, в Индия се продава на цели корени. Освен като основна съставка на кърито и като оцветител на оризови и зеленчукови ястия, индийците от векове я използват и за багрене на тъкани. Смятат също, че притежава магически свойства и до днес някои носят коренче куркума като защита срещу злите духове. Придава финес на всякакви оризови и зеленчукови ястия. Индийците щедро го ръсят в соите сладко-кисели сосове и в прочутото си ястие къри. Има сравнително неутрален вкус, леко горчив вкус, но е чудесен оцветител на сосове и маринати. Действа благотворно на жлъчката и черния дроб, а така също при диабет.