Ядките (орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кашу и други) са богати източници на важни хранителни вещества, включително и на белтъци.65 грама от тях доставят толкова белтъчини, колкото 30 грама постно месо. Ядките съдържат също значителни количества витамини като фолиева киселина, ниацин (витамин РР), витамин В6 и Е, както и много минерални вещества - магнезий, мед, цинк, селен, фосфор и калий. Ядките не съдържат холестерол. Те са богати на мазнини, но повечето (около 85%) от съдържащите се в тях мастни киселини са ненаситени.
Във Франция ги хвърляли по време на сватби, в Англия обилната орехова реколта свързвали с раждането на повече момчета, според поверието на келтите петънцата по гърба на сьомгата се появили след като рибата вкусила ядки от девет свещени дървета и оттогава дарява мъдрост на всеки, който като свари рибата, опита от горещия бульон. Скандинавците подкарвали кравите с тояга от орехово дърво, за да дават повече мляко. Руснаците търсели гъби помагайки си с орехови клонки (казват, че помага), а в Словакия с тяхна помощ търсят съкровища. У нас има поверие, че с горящ клон от орехово дърво изгонват самодивите от люлката на новороденото. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с пръчка от орехово дърво и казвали:"Остави ореховото, вземи дряновото", защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всичко деца. Вярва се, че ореховото дърво не го удря гръм и затова сред полето и нивите още се срещат самотни орехови дървета. Ако допреш ухо до ствола на ореха, вярват, че може да говориш с мъртвите. Римляните смятали ореха за символ на главата Всъщност от всичко, което наричаме орехоплодни растения, плод е само лешникът. Само неговите ядки са сух плод с твърда черупка, без да е сраснал с нея. А всичко останало - орехи, бадеми, кедровите орехи, и кокосовият орех, и кашуто - всички са само костилки и семена. Да не говорим за фъстъка и кестена. Но във всяка ядка по уникален начин са съчетани белтъчини и мазнини, почти без въглехидрати. Това, разбира се не означава, че от ядките не можеш да напълнееш. И все пак ядки трябва да има на масата не само на Коледа, на празници, или когато искаме да си доставим удоволствие.
КАШУ
Тези ядки имат най-много наименования. Кашу идва от "акажу", което на езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод". И тук става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена круша (наричана ябълка), в тъмна обвивка. Крушата също се яде, но се разваля бързо, затова е позната в тези места, където расте - например в Индия, където всяка година събират около 25 хиляди тона такива "ябълки". Затова наричат кашуто още и индийски орех.
Латинското наименование на кашуто е Аnacardium occidentale L. Това са дървета с височина 6 м, топлолюбиви, нуждаят се от по-сух климат от другите орехоплодни дървета, въпреки чу родината им е басейнът на Амазонка.
По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно понеже в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата (оттук идва още едно наименование на тези ядки - мехурчести). Именно от това масло правят мастило за печатите върху тъканите, а с анакардиево масло пропиват дървесината срещу гниене (и ето още едно наименование на кашуто - мастилени орехи). Затова кашуто никога не се продава с черупката. Между другото в суров вид семената на анакардиума са абсолютно безвкусни и само когато са печени, са истинско лакомство.
Ядките кашу са богати на белтъчини и въглехидрати, витамини А, В2, В1 и желязо.
ШАМ ФЪСТЪК
Шам фъстъкът е близък роднина на кашуто. Родината му е Средиземноморието. Още древните гърци с удоволствие са го консумирали, наричайки го "магически орех". Днес половината от световното производство на тези ядки доставя Турция. Шам фъстъкът е студоустойчиво дърво, но плодовете му зреят само в горещо време. Ядката е костилката на плода. Когато узрее, той изсъхва и костилката се разпуква. Колкото цветът му е по-мръснозелен, толкова по-зрели са ядките. Дървото има славата на издръжливо растение: корените му стигат до 15 м дълбочина. Между другото, събират шам фъстъка само през нощта, защото под палещите лъчи на слънцето се отделят упойващи етерични масла.
Смятат шам фъстъка за най-доброто мезе, но не за бира, а за шампанско и десертни вина. Ядките се пекат и се поднасят в лимонов сок.
Защо e полезен? - Заради многото витамини и минерални вещества с много висока калоричност. Ядките са полезни при изтощение и големи натоварвания, сърдечни болести, заболявания на черния дроб, при жълтеница и повръщане.
ЛЕШНИК
С него са свързани най-много суеверия. Чрез него се пазели от мълнии, от уроки, от нечисти сили, от мишки и змии. Започнали да ги събират още по време на неолита: археолозите често намират при разкопки вкаменени черупки. Родината на лешника е Мала Азия и Кавказ. Оттам леската е тръгнала към Европа. Днешният лешник е култивиран и е с по-тънка черупка, по-нежен вкус и повече мазнини. Защо е полезен? Заради високото съдържание на белтъчини и витамин Е и по-ниското съдържание на мазнини, в сравнение с другите ядки.