Още Хипократ преди 2000 години е изказал мисълта, че храната е лекарство и лекарството храна. Едно такова съчетание представляват плодовете и зеленчуците. Те са една истинска слънчева храна, източник на ценни за организма витамини и минерални соли, а също така и на белтъчини и въглехидрати. Природата е най-добрият лекар - тя ни лекува със своите скрити и явни сили. Основа на природолечението е природосъобразната храна, която е съставена основно от плодове и зеленчуци.
Въпросът за храненето е бил и си остава един от най-важните за всички нас, защото без храна няма живот. Но с какво и как да се храним? Мнозина мислят, че месото е най-важната храна, а останалото е един излишен лукс, който може да се изостави. Това обаче е голямо заблуждение, достойно само за невежи хора, защото е доказано, че плодовете и зеленчуците са едни от най-полезните храни в менюто на човека. Те съдържат хлорофил, в който е натрупана слънчевата енергия. Освен това в тях се откриват минерални соли и всички витамини, необходими за здравето и развитието на организма. Още от древни времена поетите и философите са препоръчвали растителната храна, като най-здравословна. По това време хората не са имали понятие от рецепти и витамини, но техният инстинкт ги е насочвал в начина им на хранене.
Най-употребяваните на нашата трапеза зеленчуци и техните полезни за здравето свойства.
Листни зеленчуци
В страната ни са налице благоприятни условия за отглеждане на различни листни зеленчуци. Всички представители от тази група са особено богати на витамин С, а много от тях съдържат и големи количества витамин А. Значително е съдържанието и на фолиева киселина и желязо, при това в лесно усвоима биологична форма, което ги прави подходящи за употреба при анемии. Повечето хора са склонни да вярват, че основни източници на белтъчини са месото, млечните продукти и бобовите растения. Някои листни зеленчуци обаче имат съдържание на белтъчини близко до това на бобовите. Богато е съдържанието и на жизнено важни за организма минерали като калций, фосфор, калий, магнезий и др., а на наличието на органични киселини се дължи детоксикиращото им действие. Съдържащата се в листните зеленчуци оксалова киселина е причина за избягването им от болни с бъбречни заболявания. Най-високо е съдържанието на оксалова киселина в киселеца, а най-ниско в лапада.
Спанак
Този зеленчук е първокласен източник на желязо, а също и на калций и други алкални минерални соли. Той е богат и на каротин (от който в организма се синтезира витамин А), като според д-р Коман, спанакът е най-богатият източник на витамин А, с изключение на рибеното масло. Спанакът е източник и на витамин Д и В. По съдържание на витамин С е равностоен на цитрусовите плодове. Суровият спанак е толкова богат на витамин С, че дори след топлинна обработка все още остава повече, отколкото се съдържа в доматите и портокалите. Съдържащата се в него оксалова киселина може лесно да се премахне при варене за около 3-4 минути. Един килограм спанак съдържа 100 милиграма желязо в лесно усвоима форма. Той е богат и на белтъчини - около 3%, като по това отстъпва само на фасула и граха. А от минералите в досатъчно количество съдържа калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, йод и сяра. Спанакът смесен с малко картофи е подходяща храна за кърмачета и малки деца. Болните от подагра трябва да го избягват, тъй като съдържа пурати, влошаващи протичането на заболяването.
Маруля
Тя съдържа 1,2% белтъчини, 1,8% въглехидрати и има силно алкализиращо действие. В нея се откриват големи количества от витамините А, В и С. От голямо значение е съдържанието на калциеви соли в марулята, по количеството на които тя стои редом до млякото. В 100 гр. хляб се съдържат около 30 - 80 милиграма калциеви соли, в месото между 10 и 20, а в млякото и марулята средно 200 - 280 милиграма. Калциевите соли в марулята са в такова състояние, в което подобряват обмена на фосфора, спомагат за по-голямата разтворимост на пикочната киселина и освобождават организма от токсините натрупани в следствие употребата на месна храна. Марулята е особено богата на желязо и магнезий. Значението на желязото в такъв лесно усвоим вид е известно, но на магнезия не се обръща достатъчно внимание. Той има спазмолитичен, успокоителен и следователно противостресов ефект. В марулите се съдържат също силиций и флуор, които са от значение за кожата, косата, зъбите и спомагат за бързото зарастване на костите при счупване. Друга важна съставка на марулята е лецитинът - вещество необходимо за изграждане на мозъчната тъкан, което се съдържа също в жълтъка на яйцето, соята и др. 100 грама маруля съдържа 490 милиграма лецитин, 1 яйце - 1800, 100 гр. леща - 320, 100 гр. фасул - 680, а 100 гр. соя - 1430 милиграма. Сокът от маруля е подходящ за хора, страдащи от понижена киселинност на стомаха. Той може да се добавя към кашите на кърмачетата или да им се дава вместо портокалов сок. Само една салата изядена вечер преди лягане в много случаи може да замени приспивателното.
Коприва
Тя е една от най-разпространените билки у нас. По съдържание на белтъчини се доближава до бобовите култури. Листата й са богати на витамин С, витамин А, както и витамин К, с наличието на който се обясняват кръвоспиращите й свойства. Тя е също така класическо противоалергично, антианемично и противоревматично средство. Ефикасна е при лечението на бъбречни камъни и кожни заболявания. Силно изразен е и противосклеротичният й ефект. Изсушена, копривата може да се добавя към различни ястия.
Магданоз
От семената на магданоза още през 1849 г. е извлечен сок наречен "аниол". Той представлява кехлибарено жълта, маслоподобна течност. Това именно е активното вещество на магданоза, с което се свързва приложението му при менструални смущения, заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Корените и листата му са с доказани апетитовъзбуждащи и диуретични свойства. Магданозът е източник на витамин А. Натриването с магданоз предпазва от мухи, а при ухапване от пчела или комар, възпалителната реакция бързо отзвучава.
Киселец
Още в древността корените му са се прилагали против дизентерия, при понижен апетит, обилна менструация. Листата му са влизали в състава на много комбинирани лекарства. Той е богат на желязо. Съдържа също силиций и калций, които участват в състава на костите, а при туберкулоза спомагат за по-бързото ограничаване на туберкулозното огнище. Много полезен е и поради високото съдържание на витамини. Киселецът подобрява обмяната и има тонизиращ ефект. Органичните киселини, съдържащи се в него разтварят отлаганията на урати в организма, алкализират кръвта, а това води до подобряване протичането на жизнените процеси. При склонност към образуване на оксалатни камъни, този зеленчук трябва да се използва внимателно.
Кореноплодни растения
Кореноплодните са незаменима растителна храна и са богат източник на биологично активни вещества. Голямо е преимуществото им да се съхраняват през цялата година в прясно състояние. През зимата, те са почти единственият източник на витамин С. Голямото количество целулоза в тях спомага за подобряване на чревната перисталтика и за очистването на организма, включително извличане на тежки метали като олово, живак и др. Те оказват лечебен ефект при атеросклероза благодарение на снижаващото холестерина действие, което имат. Кореноплодните са изключително богати на минерали като калий, калций и др., както и на микроелементи като манган, магнезий, кобалт, фосфор и др.
Картофи
Картофите са пренесени в Европа от Перу през 16 век. Те съдържат около 22% въглехидрати, 2,0% белтъчини, 0,14% мазнини, 1,05% минерални соли и остатъкат представлява вода. Богати са на натрий и калий. Те са едни от най-богатите на калий зеленчуци - около 0,55%, което е особено важно при лечението на сърдечно-съдовите заболявания, а диуретичният им ефект ги прави подходящи при затлъстяване, още повече че са ниско калорични (100 гр. картофи съдържат само 80 калории, докато 100 гр. дори диетичен хляб съдържа повече от 200 калории). Ниското съдържание на мазнини ги прави подходящи за употреба при чернодробни заболявания. Препоръчват се и на болни от диабет, независимо от високото съдържание на въглехидрати. Благоприятните резултати се дължат на водата, която влиза в състава на картофите и на богатото съдържание на соли алкализиращи организма. Тези соли способстват за намаляване киселинността на кръвта и спомагат за отделянето на пикочната киселина от организма. Това предпазва от образуване на пясък и камъни в бъбреците. Сокът от картофи е отлично лечебно средство срещу образуване на киселини и при гастрит и язва на стомаха. Пюрето от картофи е много полезно за болни от подагра, а суровите картофи се използват за лечение на скорбут. Кортофите заедно с киселото зеле са важен източник на витамин С през зимата, когато вносът му в организма се понижава. 200-300 гр. картофи са напълно достатъчни да покрият дневната нужда на организма от витамин С. Картофите са важен източник и на витамини от група В, на фолиева киселина, никотинова киселина и каротин. От значение е и съдържанието на органични киселини (лимонена, ябълчна и др.), които са със силен алкализиращ ефект. Вместо много хляб и месо - яжте повече картофи.
Моркови
Един от най-полезните зеленчуци в нашето меню е морковът. Качествата му като храна и лекарство са познати отдавна. Богатството на витамини и минерални соли го прави универсална лечебна храна, ефикасен при различни състояния - от пролетна умора до слединфарктни състояния. Той подобрява храносмилането, като стимулира отделянето на стомашен сок. Основна съставка на морковите е захарта - 10 %. Белтъчините съставляват около 1% от масата му, минералите - 1%, мазнините са около 0,3% и останалото количество е вода. Морковите са богати на витамин А и С. Той е по-богат на витамин А от маслото и рибеното масло. 130 гр. моркови, а също и спанак доставят пет пъти повече витамин А, отколкото 30 гр. масло. Особено голямо е количеството на никотинова киселина и калций в тях. Те могат да се ядат сурови, във вид на салата, варени или пържени в масло, както и в почти всички ястия като добавка. На кърмачетата се препоръчва сок от моркови, както и зеленчукова каша съдържаща моркови. Младите моркови имат добър ефект при възпаление на лигавицата на червата във вид на пюре или супа. Стари моркови са подходящи при запек, тъй като съдържат голямо количество влакнини. Употребата на моркови е полезна и за подобряване функциите на черния дроб. Много ястия могат да се приготвят от моркови, но най-добре е те да се използват задушени, като гарнитура или сурови.