| "...под мощните му движения късчетата месо започнаха да губят формата и предназначението си, по полумесеците на въртящите се ножове месото постепенно се превръщаше в кайма, господин Мицлик подлагаше длан и аз слагах в нея попарените подправки; той беше единственият касапин, който искаше подправките да бъдат попарени, защото, казваше той, и го разбирах много добре, миризмите се изострят и правят чуден букет; после господин Мицлик прибави киснатата във вода погача, отново разбърка, разтърси и омеси всичко с мощните си длани и пръсти, обра останалата по ръцете му кайма, гребна от нея ,опита я, погледна нагре към тавана в екстаз и си повтаряше: пипер, сол, джинджифил, кимион, хляб, чесън; когато изрече на глас огнеметната касапска молитва, гребна отново от каймата и ми я поднесе да я опитам; взех си съвсем мъничко, сложих в устата си и я пробвах на вкус; на свой ред вдигнах взор към тавана и очи, плувнали във възторг от свинското, разтварях и опитвах на вкус тези ухания; после кимнах, което беше знак, че като стопанка одобрявам вкусовия регистър и че нищо не пречи да пристъпим към пълненето на кървавиците. Тогава господин Мицлик започна да взима поред нарязаните и в единия край прищипнати с клечки черва, с двата пръста на дясната си ръка натъпкваше месото и ето че под дланта му израсна хляб, която аз хванах и защипах отгоре; продължихме така и успоредно с намаляването на каймата нарастваше, сякаш чрез скачените съдове на червата, купчината кървавици." Бохумил Храбал "Подстригване"
|
/ 7 гласове