За това е необходимо заклано от предния ден яре. Трупът се окачва, за да се оцеди кръвта. При заколването, разрязването на коремната кухина да е по-малко. Подготовката за печенето на чевермето включва: нанизване на трупа на дървен шиш, който в края на дебелата му страна има закована напречно летвичка за дръжка при въртенето, осоляване на вътрешността на трупа и направените с нож джобчета в в подмишниците и в слабините (натъпкват се обилно със сол). Предните крака се прибират с пирон или тел към шиша в обтегнато напред положение, а задните се кръстосват на шиша откъм гърба и се заковават с пирони. Заковават се също и средата на гърба и врата. Зашива се с клечка или пирони кухинатта. Край предварително разжарено огнище се се забиват два яки чатала и шиша се поставя върху тях. Върти се непрекъснато в една посока бавно. Още от началото цялото тяло се намазва с разтопена лой от “кърпата” (булото) на животното, поставена на дълга разтачалена в единия край пръчка. Отначало огънят трябва да бъде по-слаб, за да се затопли чевермето постепенно в цялата му маса. Печенето става фактически не от пряк огън или жар, а от нажежения около него въздух. Затова зад огнището се струпват камъни, които след нагорещяване да “излъчват”. Печенето се смята за истински започнало, когато от чевермето започне да капе сок, а се счита за готово, когато от забит в задния бут нож, така че да се покаже от другата страна, спре да тече “сукървица”. А отлично изпечено е това чеверме, което при стръсване (след сваляне от огъня) на шиша над четуна (клони от ела, когато сме на поляна) или над съд – чевермето се “разхлопне” и изсипе на парчета. В зависимост от възрастта на животното и теглото му, печенето трае 4 – 6 (7,8) часа.