Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид.
Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.
Мед и медолечение
Медът е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години, медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.
Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т.нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар, намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява отделителната им функция и така се улеснява излъчването на отпадни продукти от организма.
Съдържащите се в меда витамини, макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.
Етеричните и смолисти вещества в меда имат леко възбуждащо действие, особено върху кръвоносната и нервната система и тонизират организма.
Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден разтвор.
Медът, поставен върху рана, води до прилив на кръв и лимфа. Той предизвиква отделянето на обилен секрет, който почиства раневата повърхност. Към този ефект на механично почистване на раната се добавя и неговото антибактериално действие, както и на съдържащите се в меда флавоноиди, които от своя страна засилват регенеративните способности на клетките. Медът влияе благоприятно на раневия процес на кожата и лигавиците и стимулирайки гранулирането и епителизацията. Лечението се провежда чрез намазване на раната с мед или се правят бани с 30 % воден разтвор на мед. Постига се бързо очистване на раната от гнойната секреция и последващо епителизиране.
Епителизиращото и антибиотичното действие на меда се използват и за лечение на възпалителни заболявания на устната кухина и влагалището. Медолечение под форма на смучене на късче озахарен мед или масаж на венците се прилага при пародонтоза.
Въз основа на антибиотичното, противовъзпалителното, кардиотоничното, регенеративното, имуностимулиращото и други въздействия на меда, той е показан като главно или помощно средство при лечението на следните заболявания: стомашно-чревни (стомашна и дуоденална язва, гастрит, колит и запек), дихателни (на горните дихателни пътища), сърдечно-съдови (микрокардиосклероза, хипо- и хипертонии и др.), гинекологични (ерозио на шийката на матката, трихомонално възпаление на влагалището) и др. Препоръчва се в диетата на бъбречно и чернодробно болни, при неврози, както и за профилактика на различни заболявания. Единственото противопоказание за употреба на меда е рядко срещащата се непоносимост към него. При болни с ограничение на захарите (напр. диабетици), употребата на меда е относително противопоказание.
Многобройните съставки на меда подпомагат функциите на стомашно-чревния тракт, нормализират киселинността, регулират ферментационните процеси, а захарите му се резорбират направо без да дразнят стомашната лигавица. Начинът на приемане на меда при стомашни заболявания влияе на стомашната киселинност. Приемането му непосредствено преди ядене, разтворен в студена вода, спомага за повишаване на стомашната секреция и обратно, приемането му 1 ½ - 2 часа преди ядене разтворен в топла вода или отвара от билки, понижава стомашната секреция. Затова болните със стомашна и дуоденална язва следва да приемат меда 1 ½ - 2 часа преди ядене. При болни с гастрит е необходимо да се изследва киселинността на стомашния сок, тъй като тя може да бъде както понижена, така и повишена.
Медът подобрява перисталтиката на червата и регулирайки изпразването им влияе благоприятно при хроничен запек.
Пчелният мед действа успокояващо на нервната система. Той може да се използва като помощно средство при неврози, придружени с безсъние. Тогава той се приема 3 часа след вечеря.
Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки.

Пчелен прашец и поленотерапия
Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30 % вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно.
Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 гр. дневно.
Прашецът притежава висока хранителна стойност – на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др.
Пчелният прашец има добре изразен анаболен ефект. Той е източник на голямо количество белтъчини. Прави впечатление, че личинките, които от 4 –ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време нарастват 1200 – 1500 пъти. Анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, т.нар. “ускорители на растежа”.
Прашецът има регулиращо въздействие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ензими (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способстват за нормализирането на перисталтиката на червата. Откритият в прашеца антибиотик има значителна активност спрямо чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната, което е от особено значение при лечението на чревната дисбактериоза. Особено благоприятно се оказва комбинираното приложение на прашеца с прополис.
Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма.
За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 гр. дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 гр. дневно. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 гр. дневно, а при деца от 3 до 5 години по 5-10 гр. дневно. Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода. Може да се взима и в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите.
Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания придружени от анемия.
Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др.
При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение – намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др.
Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 гр. дневно.
Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства.
Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.
Пчелно млечице
Пчелното млечице е сложен биологичен продукт секретиран от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т.нар. пчели кърмачки. С него се хранят личинките, пчелата майка и търтеите.
Под влияние на пчелното млечице, пчелата майка е в състояние да снася ежедневно по 1500 – 2000 яйца. За един сезон тя снася 200 000 яйца, което надвишава стотици пъти теглото и. Интензивната обмяна на пчелата майка, високата и плодовитост и нейният дълъг живот (тя живее 5-6 години, за разлика от пчелите работнички, които живеят 30-60 дни) се дължат изключително на храненето и с пчелно млечице.
Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметана със специфична миризма и кисловат вкус.
На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати, липиди, богат спектър от витамини, минерали, а също и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени.
Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30 %. За сравнение – женското мляко съдържа 1,7 %, а кравето – 3,5 % белтъчини. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини. Установено е наличието и на гама – глобулин, който спомага за повишаване на устойчивостта на организма към бактерии, вируси и токсини.
Съдържанието на липиди в пчелното млечице е 5,46 % (женското мляко съдържа 3,5 – 4,4 %, а кравето – 3,5 %), а на въглехидрати 12,7 % (женското мляко съдържа 7,0 %, а кравето – 4,7 %)
От витамините в най-голямо количество се съдържат витамините от група В и в по-малки количества витамин С, А, Д и Е.
От микроелементите, съдържащи се в млечицето, интерес представляват желязото, мангана, цинка и кобалта като вещества, необходими за кръвотворенето.
Средните и малки дози от млечицето усилват градивните процеси, ускорявайки обмяната на веществата, а високите (500 – 1000 милиграма) ги забавят.
Пчелното млечице има изразено противомикробно действие. Доказан е противовирусният му ефект по отношение на грипния вирус, както и противогъбичното му действие.
Приемът на пчелно млечице води до общ подем на жизнените сили на организма. Физическият и психическият тонус се подобряват. Повишават се обменните процеси, храненето на тъканите и др., което говори за едно общо стимулиращо въздействие. Тези качества го правят подходящо за приложение при безапетитие, съпровождащо хроничните заболявания, при намаление на защитните сили на организма, климактерични смущения, заболявания на стомашно-чревния тракт, хроничен запек, неврози, особено придружени с безсъние, при чернодробни заболявания и др. Препоръчва се също при атеросклероза, хипер- и хипотония, ендартерити и атеросклероза на съдовете на долните крайници, стенокардия и състояния след прекаран инфаркт на миокарда, бронхиална астма, нарушена лактация, ставни заболявания с възпалителен характер, себорея и др.
Установено е, че при болни с диабет пчелното млечице води до намаляване на кръвната захар. Подобен ефект се наблюдава и при здрави хора. От друга страна е установено, че то повишава способността на скелетната мускулатура да усвоява по-големи количества глюкоза.
Дневната доза на пчелното млечице е различна според различните автори. У нас за оптимална се приема дневна доза от 120-180 милиграма. Някои автори препоръчват 250 милиграма, а при тежки случаи и до 500 милиграма дневно. Цялото количество се приема наведнъж (сутрин на гладно) или на два приема – сутрин и на обяд на гладно. Приемането на млечицето вечер не се препоръчва, тъй като възбужда нервната система, което може да доведе до безсъние.
Пчелното млечице влиза в състава на различни козметични кремове и мехлеми за лечение на рани, изгаряния и др.
Противопоказания за лечение с пчелно млечице са алергията към него, болест на Адисон (хипокортицизъм), остри инфекциозни заболявания и неопластични процеси. Понякога се наблюдават храносмилателни разтройства – коремни болки, повръщане, диария, които при намаляване на дозата или спиране на лечението изчезват.