І. Билколечение при заболявания на дихателната система
Лечебните растения намират широко приложение при терапията на възпалителни заболявания на дихателните пътища и устната кухина, като ангина, ларингит, фарингит, бронхит, бронхиална астма и др. Поради големия им брой, тяхното подбиране е много трудно, тъй като много билки са богати на различни съставки с различно фармакологично действие. Така например при кашлица се използват мащерка, див слез, бъз, босилек и риган, а когато е съпроводена с повишена температура - липа, върбинка, плод от малина. При възпалителните заболявания на горните дихателни пътища се прилагат билки съдържащи слузни вещества. При мъчителна кашлица трябва да се прилагат лечебни растения с бронхолитично и подтискащо кашличния рефлекс действие. При остър и хроничен бронхит с гъсти храчки за улесняване на отделянето на секрета, освен загряващи компреси е необходимо да се предписват откашлично действащи дроги, съдържащи слузни вещества. Такива билки се препоръчват също при силна кашлица с кръвоизливи. Слузести дроги са - корени от ружа, листа от слез, лопенов цвят и др. При сух бронхит, когато липсва обилна секреция се прилагат сапонинови дроги - корени от сапуниче, от иглика и др., но могат да се предпишат и етеричномаслени дроги - плодчета от анасон или резене. Възпалената лигавица се подобрява и от цвят от лайка и цвят от равнец. При коклюш с добър ефект се прилагат росянка, дива и градинска мащерка, риган и др. Дроги богати на етерични масла, които имат антимикробно действие - борови пъпки, плодчета от хвойна, чесън, се използват при бронхиектазии, поради това, че етеричното масло се излъчва през белите дробове.
ІІ. Билколечение при заболявания на бъбреците и пикочните пътища
Някои билки притежавт диуретично и салуретично действие. Те оказват влияние на водния баланс, на отделянето на уреята и натриевия хлорид и се използват като помощно средство при лечение на отоци от различен произход (сърдечен, бъбречен, чернодробен). Много от тях притежават и бактерициден ефект и се прилагат при инфекциозни заболявания на отделителната система. Диурезата се увеличава чрез дразнещото действие на съдържащите се в билките соли, етерични масла, смоли и други вещества, които се отделят през бъбреците или чрез подобряване работата на сърцето и засилване на кръвообращението в бъбреците. Почти всички билки съдържащи етерични масла, които притежават диуретично действие имат и противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. Някои действат антисептично върху органите на отделителната система. Прилагани с успех дроги с диуретично действие са плодовете от бъз, от хвойна, магданоза, целината, аспарагуса, златната пръчица, гръмотръна, изсипливчето, бялата бреза, копривата, решетката, горската ягода. Тези растения са полезни при бъбречнокаменна болест. Добри резултати се наблюдават и при приложението на хвощ, пача трева и др. Брошът благодарение на антрахиноните, съдържащи се в корените му, действа върху калциевомагнезиево фосфатните камъни и фосфатурията в бъбреците и пикочния мехур. Поречът освен диуретично действие има ефикасно приложение и като обезводняващо средство при хидропс. Много добри резултати са получени при лечение на инфекциозните заболявания на отделителната система - цистити, пиелити. Билки с противовъзпалително действие са листата на мечото грозде, на крушата. При затруднено уриниране (хипертрофия на простатата или други причини) добре действат листата от бяла бреза, корените на ветрогона, листата от леска и червения лук.
ІІІ. Билколечение при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища
Някои лечебни растения стимулират секрецията на жлъчка. Други съдържащи етерични масла имат болкоуспокояващо и антисептично действие и премахват спазмите на жлъчните пътища, като облекчават изхвърлянето на песъчинки и камъни от жлъчния мехур и подобряват състоянието на болните с дискинезии. Някои дроги наред с хологонното, холеретичното и спазмолитичното действие върху жлъчните пътища имат и бактерицидно или бактериостатично действие. Това дава възможност за използването им като помощно лечебно средство при холангити и холецистити. Холеретично действие имат билки съдържащи тиогликозиди - хрян, пореч, черна ряпа, а също и съдържащият алкалоиди кисел трън. Те повишават значително холерезата и намират приложение при холецистити и дискинезии. Хологонните средства премахват застоя в тънките черва и чрез дразнене на дванадесетопръстника усилват рефлекторно перисталтиката на жлъчните пътища. Такова действие има етеричното масло на ментата, което се дължи на съдържанието на ментол. То ускорява изпразването на стомаха, премахва коликите, усилва отделянето на жлъчен сок и действа спазмолитично. Подобни свойства имат още цикорията, босилекът, мащерката, риганът, чубрицата, маточината, глухарчето, змийското мляко и други. Тези билкови растения могат да се използват за лечение на хепатити, холангити, холецистити, дискинезии на жлъчните пътища и при жлъчнокаменна болест.
ІV. Билколечение при заболявания на стомашно-чревния тракт
Билкотерапията намира широко приложение при този род заболявания. Чрез използването на билки се стимулира секреторната и двигателната функция на различни части от храносмилателната система, подобрява се храносмилането и се усилва изпразването на червата. Широко се прилагат лечебни растения с апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително и други действия. Те се използват за лечение на гастрит, язвена болест, ентерити, колити, ентероколити и др. Още от древни времена при безапетитие се прилагат растения съдържащи горчиви вещества. Някои от тях съдържат и ароматни съставки, които им придават допълнителни апетитовъзбуждащи и стимулиращи стомашната секреция свойства. Дроги съдържащи такива вещества са корените от жълта тинтява, стръковете от червен кантарион, листата на блатния трилистник, коренището на блатния аир, стръковете на белия пелин, на пресечката, корените от цикория, стръковете на червеното подъбиче и др. Някои от растенията подобряващи стомашно-чревната секреция се използват и като подправки - чубрица, магданоз, чесън, резене, мащерка и др. Лечебен ефект при остри гастрити и стомашна язва имат извлеците от листа на живовлек, жълт кантарион, листа от лютива мента, цветове от лайка, цвят от бял равнец. При язва за препоръчване е лечебното действие на сок от зеле, сладък корен и др. При хиперсекреция на стомаха се използва сокът от пресни червени картофи. Голям е броят на билките използвани за лечение на запек. С много добро действие са плодовете, съдържащи органични киселини и пектини (сини сливи, круши, узрели трънки). Често се прилагат корени от ружа, зрели семена от дюла, цвят от горски слез, ленено семе, исландски лишей и др. Тези билки съдържат слузести вещества и пектини, които свързват водата, силно набъбват, като с това увеличават чревното съдържимо и възбуждат перисталтиката на червта. Някои билки въздействат на дебелото черво. Такива са кората от зърнастец, корени от ревен, листа на сена и др. При диариите в повечето случаи билкотерапията е за предпочитане. Ефикасни са голям брой лечебни растения с богато съдържание на танини - дъбови кори, шишарки от черна елша, зрели плодове на дрян, коренище на очиболец, орех, плодове на трънка, листа от къпина и др. При стомашно-чревни заболявания протичащи с болезнени колики, успокояващо действат извлеци от цвят на лайка, листа от лютива мента, лечебна овчарка и др. За лечение на хемороиди особено ефикасна е комбинацията от лайка, равнец, дъбови кори, кори и плодове от див кестен.

V. Билколечение при заболявания на сърдечно-съдовата система
Тук се отнасят високото и ниско артериално налягане, сърдечната недостатъчност, атеросклерозата и др., които са едни от най-разпространените заболявания в света. Най -активните препарати за лечение на сърдечна недостатъчност са от растителен произход. Те се изолират от растенията съдържащи сърдечни гликозиди - вълнест напръстник, горицвет, момина сълза, зокум, боянка и др. Те са силно токсични и самолечението е много опасно, тъй като се натрупват в организма при продължително лечение и могат да доведат до отравяне. Горицветът има свойството да повишава и диурезата. Момината сълза намира приложение при циркулаторни нарушения на базата на атеросклероза, тиреотоксикоза и нефрит. При спазми на коронарните съдове се препоръчват глог и змийско мляко. Чубрицата, чесънът, лука, малкият зимзелен се прилагат ефикасно за лечение на хипертония, при спазми на мозъчните съдове, при мозъчна атеросклероза и при неврогенна и пристъпна тахикардия. Съдържащите се в корите и семената на конския кестен вещества го правят ефикасен при лечение на варикозни заболявания, хемороиди, тромбофлебити и др. Нарушението на тонуса на съдовете и повишената пропускливост и чупливост на капилярите могат да доведат до сериозни заболявания - разширени вени, флебити, тромбофлебити, хемороиди, капилярни кръвоизливи, недостатъчно снабдяване на крайниците с кръв и др. В тези случаи за препоръчване е използването на билки, съдържащи флавоноиди (див кестен, жълт кантарион и др.). Те уплътняват стените на капилярите, намаляват тяхната пропускливост, подобряват еластичността им. От друга страна повишават тонуса на съдовете, премахват отоците дължащи се на венозен застой и подобряват оросяването на периферните органи.
VІ. Билколечение при заболявания на централната нервна система
Още от далечни времена, хорат са търсили растения за лечение на болни с нарушена функция на нервната система. С приложението им те са премахвали болките, повишавали са физическта и умствена работоспособност, лекувалии са различни нервни и психически заболявания. Много от лекарствените препарати, които благотворно повлияват функциите на централната нервна система са от растителен произход. Такива са билките съдържащи стрихнин, морфин, кодеин, кокаин, атропин, скополамин, кофеин и др. Наред с тях се използват и много билки с по-меко действие за лечение на някои функционални състояния, които действат успокояващо при нервна възбуда, безсъние, невротично главоболие, а други възбуждат нервната система, повишават нейния тонус, подобряват физическата и умствена издръжливост. Известно е седативното действие на дилянката, хмела, маточината, звъниката и др. Успокояващ ефект върху централната нервна система има змийското мляко. Лечебни растения действащи възбуждащо на централната нервна система са зановеца, златния дъжд и др. Повечето от тях са силно отровни и не трябва да се прилагат без лекарско предписание и наблюдение.
VІІ. Билколечение при простудни и ревматични заболявания
При тази група заболявания билколечението намира широко приложение и е с много добри резултати. При простудни заболявания се използват цветове от лайка, от липа, стръкове от риган. Листата и плодовете от малина имат температуропонижаващо действие, използват се също корени от репей, люляк, стръкове от върбинка, листа от бреза и др. Необходимо е да се набавят в достатъчно количество витамини и най-вече витамин С и Р, които се съдържат в големи количества в поречът, касисът, шипката, киселеца. При заболявания на опорно-двигателния апарат, като ревматизъм, подагра, периферни нефрити и др. се използват билки с дразнещо и обезболяващо действие. Приложението на билките е вътрешно (с температуропонижаващо, укрепващо, улесняващо излъчването на пикочна киселина действие) и външно под формата на лапи, компреси, намазвания, втривания и др. (с обезболяващо и дразнещо действие). Вътрешно се прилагат билките бяла върба, блатен тъжник и др. Действието им се обуславя от съдържащата се в тях салицилова киселина. копривата пък увеличава излъчването на пикочна киселина чрез урината. Външно се прилагат билките при хронични артрити, артрози, ревматизъм, ишиас и др. Такива са синап, червен пипер, коренища от брей. За предизвикване на хиперемия се използват билки съдържащи етерични масла. Такива са блатен тъжник, бяла бреза, розмарин, блатен аир и др. Прилагат се и изолирани от растения етерични масла (терпентиново масло, камфора, синапено масло и др.). При миалгии се прилагат черен оман, конски кестен и блатен аир.
VІІІ. Билколечение при заболявания на кожата и лигавиците
При тези заболявания билките се прилагат предимно външно под формата на компреси, промивки, бани, лапи и др. Използват се много билки съдържащи етерични масла, танини, кумарини и други вещества. Билки с противовъзпалително и антимикробно действие са лайка, чесън, орех, агримония, къпина, луличка и др. Противосърбежно и успокояващо е действието на ментата, лайката, хмела, маточината, имела и др. Билки с тонизиращ ефект върху кожата са гръмотрън, малина, червен кантарион, хвойна, горска ягода и др. Заздравяването на раните се усилва от черния оман, лазаркинята, полския хвощ, копривата, изсипливчето, жълтия кантарион и др. Мазоли се лекуват обикновено с лапи от росянка, от млади листа на бръшлян, прясно счукани листа от лук, зрял суров разрязан домат и от свежи надземни части на змийско мляко. Изгаряния на кожата се лекуват с компреси и кашица от билките коприва, бяла мъртва коприва, лечебна звъника, картофи, невен,очиболец, лен, сок от алое и др. При сърбеж вътрешно се прилагат дилянка, коприва, бял оман, мента, репей, бяла мъртва коприва, риган, хвойна и др. Старчески сърбеж се лекува с великденче и с комбинация от хвощ, пача трева и бударица. Те се прлагат и при лечение на екземи, алергичен дерматит и уртикария. Благоприятно въздействие при екземи имат следните билки: ефедра, коприва, бял равнец, сладник, трицветна теменуга и др. При мокрещи екземи с добри резултати се прилагат локално очиболец, глухарче, синя жлъчка, хмел, звъника, невен, орех, широколист живовлек, бяла бреза и др. При алергичен дерматит се прилагат бяла мъртва коприва, босилек здравец, копър, маточина, анасон, семена от дюла, пресен картоф (кашица), мащерка, хмел, бял оман, хвощ, орех, камшик, лазркиня, сок от целина и др. За лечение на брадавици се използват маточина, камшик, чубрица, бръшлян, змийско мляко, кромид лук, чесън и др. При херпес се прилагат орех, липа, камшик, маточина, трицветна теменуга, жълта комунига, дъб, горски слез, ружа, лайка и ленено семе. С антимикотично действие са бялата бреза, дивият чесън, лютивата мента, кромидият лук, резенето, босилека и змийското мляко.