От най-далечни времена за профилактиката и лечението на различни заболявания се използват голям брой пчелни продукти: пчелен мед, пчелна отрова, пчелен клей, восък, пчелно млечице и пчелен прашец. Лечението с пчелни продукти се нарича апитерапия (апис – пчела, терапия – лечение).
Чрез задълбочено изучаване на биохимичните и фармакологичните механизми на действие на различните пчелни продукти се подкрепят и обясняват добрите терапевтични резултати на апитерапията и тя преминава от сферата на народната медицина в съвременната медицинска практика.
Лечебните свойства на пчелните продукти допълват техните хранителни и вкусови качества. Те са своеобразен концентрат от витамини, ензими, аминокиселини, хормони, антибиотици и др., които играят роля на медикаменти от естествен произход.
Още Хипократ описва в своите трудове обеззаразяващите, отхрачващите и укрепващи организма свойства на меда. Според него медът действа благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания и е в състояние да удължи живота.
Гален описва приложението на пчелната отрова в качеството и на обеззаразяващо и оздравяващо раните средство.
Пчелите и пчелната отрова се използват и в хомеопатията. Пчелите са били основно средство за лечение на ревматизма. Наблюдавано е, че пчелари, изложени на чести ужилвания обикновено не боледуват от ревматизъм.
Според Палациус медикаментите приготвени с мед се съхраняват по-дълго време, помагат за заздравяване на рани, действат общоукрепващо, проявяват слабителен и очистващ ефект. Имайки предвид произхода на меда, той справедливо го нарича “квинтесенция на растенията”.
Установено е, че тялото на пчелата е с напълно стерилна повърхност. Антибиотичните ващества от повърхността на тялото и унищожават в 100 % микроорганизмите и не водят до поява на резистентни форми.
Апитоксинотерапия (лечение с пчелна отрова)
Данните от фармакологичното проучване на пчелната отрова показват, че тя съдържа компоненти със силен противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. С пчелна отрова, приложена в малки дози се постига изразено понижение на кръвното налягане. Тя води до значително подобрение и на коронарното кръвообръщение. Друг интересен факт е способността и да разширява съдовете на мозъка. При локално приложение пчелната отрова води до силна и дълбока хиперемия (зачервяване), с което се подобрява местното кръвообръщение и се разнасят възпалителните и отпадни продукти. Установено е и наличието на изразено антитромботично действие, което я прави подходяща за профилактика на предемболични състояния и лечение на болни с атеросклероза и тромбоемболична болест.
Редица проучвания доказаха благоприятното въздействие на пчелната отрова върху възпалителния процес, болката и имунната система на организма. Апитоксинотерапията е показана при лечението на ставни заболявания с възпалителен и дегенеративен характер (ревматоиден артрит, спондилартрит, периартрити, деформиращи артрози на различни стави и др.), при мускулни и ставни болки, бурсити, тендовагинити, заболявания на периферната нервна система (плексити, радикулити, невралгии, ишиас, дископатии и др.), съдови заболявания (ендартерит, тромбофлебит, атеросклероза на съдовете на крайниците, болест на Рейно), трудно заздравяващи рани и постоперативни ръбци, негнойни възпалителни инфилтрати, навяхвания, профилактика и терапия на измръзвания, бронхиална астма и др.
Наскоро американски учени доказаха радиационнозащитния ефект на пчелната отрова, което беше потвърдено и от руски и японски изследователи.
Установено е, че около 2 % от хората страдат от повишена чувствителност към пчелната отрова, проявяваща се с бурна реакция дори само при едно ужилване. Затова лечението с пчелна отрова започва винаги след предварително изпитване на чувствителността на болния и изключване на противопоказания за такова лечение.

Прополисотерапия
Прополисът (пчелният клей) е един от най-ценните пчелни продукти.
От древни времена хората забелязали, че пчелите убиват попадналите в кошера животни и след това ги облепят със специално вещество, в резултат на което трупът остава неразложен в продължение на години. Така пчелното семейство се избавя от неприятната миризма и бактериалната флора. Оттук произхожда и името на клея (про – полис – за защита на народа). Пчелите измазват с него килийките, където пчелата майка снася яйцата си. По такъв начин се осъществява противомикробна профилактика, осигуряваща живота и здравето на бъдещите поколения. С него пчелите запушват различни пукнатини в кошера и така се постига регулирането на климата и дезинфекцията му, тъй като прополисът съдържа летливи етерични масла, които имат изразена противомикробна активност (противобактерийно, противогъбично и противовирусно действие). Експериментално и клинично е доказан противогрипният ефект на прополиса в съчетание с пчелно млечице и прашец.
Прополисът притежава стимулиращ ефект върху трофиката и регенерацията на различни тъкани и особено на костната, мускулната и нервната тъкан. Той има изразена способност да повишава епителизацията и гранулацията при зарастването на раните. Освен това има изразено обезболяващо действие
Прополисът предотвратява или спира развитието на възпалителния процес. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им. Успоредно с това се понижава слепването на еритроцитите и тромбоцитите в кръвта, с което се подобрява микроциркулацията и се намалява опасността от образуване на тромби в кръвоносните съдове.
При вътрешно приемане прополисът стимулира неспецифичната и специфичната имунна защита на организма.
Независимо от положителните му качества прополисът трябва да се прилага внимателно и под контрол на лекуващия лекар тъй като съществуват хора с повишена чувствителност към пчелните продукти. Затова лечението започва след проба за свръхчувствителност и с по-малки дози.
За съвременната медицина са от значение следните биологични и фармакологични свойства на прополиса: антибиотично, местно анестезиращо, противовъзпалително, антитоксично, имуностимулиращо, капиляроукрепващо, регенеративно и дермопластично, лъчезащитно. Той се прилага за лечение на рани, изгаряния, декубитуси, трофични язви, гнойни процеси на кожата, ринити, синуити, отити, фарингити, при стомашна и дуоденална язви, гастрит, колит, бронхит, ставни заболявания с дегенеративен и възпалителен характер, при лечение на възпалителни лигавични процеси в устната кухина, при повишена чувствителност на зъба, пулпити, периодонтити, след екстракция на зъб, при възпалителни процеси на влагалищната лигавица, ерозио на шийката на матката, при лечение на кожни заболявания придружени със сърбеж, трихофития, рагади, екземи, алопеция и др.
Още от древността инките и египтяните са прилагали прополиса при трудно заздравяващи рани, язви и изгаряния. Терапевтичният ефект се дължи на добре изразеното обезболяващо и бактерицидно действие, както и на стимулирането на регенеративните процеси в раната и на общата защита на организма. Обезболяващото действие е от голямо значение при смяната на превръзката, като при това тя не залепва за раната и не травмира гранулациите.
Изразеното антибиотично действие на прополиса, комбинирано с възможностите му за дълго приложение води до повлияване на често устойчивите към обичайните антибиотици микроорганизми, причинители на заболявания на горните дихателни пътища.
Профилактиката е основно направление на съвременната медицина, особено що се отнася до хроничните белодробни заболявания като бронхиална астма и хроничен бронхит. Тези заболявания в последно време са с тенденция към значително увеличаване. Затова от голямо значение са мерките целящи общо укрепване на организма, както и предпазването от обостряния, причинени от простуда, грип и др. Тук прополисът играе важна роля, като в случаите на хроничен бронхит, с цел общо укрепване на организма се препоръчва в лечението да се включат и пчелен мед, пчелен прашец и пчелно млечице. Успоредно с това е добре да се провеждат и дихателни упражнения, климатолечение и други общоукрепващи и закалителни процедури.
При болни с бронхиална астма, при които често е налице състояние на полиалергия, поради опасност от реакция на непоносимост се препоръчва лечението с пчелни продукти да се извършва много внимателно и под непрекънат контрол от лекуващия лекар.
При лечението на стоматологичните заболявания с прополис се проявява добре изразеното обезболяващо действие, преодоляват се възпалителните процеси, укрепват капилярите и се ускорява регенерацията на увредените тъкани.
Благодарение на своя антибиотичен и регенеративен ефект прополисът се прилага при лечение на гинекологични заболявания, като възпалителни процеси на влагалището, ерозио на шийката на матката, недостатъчна епителизация след диатермокоагулация и операции, трихомоназа и др. Прополисът е регенератор на влагалищната лигавица и оказва благоприятно влияние на всички видове генитална атрофия.
Прополисът има изразен противосърбежен ефект. 10-15 минути след поставяне на превръзката с прополис сърбежът намалява и напълно спира. Това му свойство заедно с неговия противовъзпалителен, антибиотичен и регенеративен ефект го правят подходящ за лечение на редица кожни заболявания.
При вътрешно приложение прополисът проявява изразен лъчезащитен ефект, потвърден чрез клинични, лабораторни и биохимични показатели.
Восъколечение
Восъкът се образува във восъчните жлези, разположени на коремчето на пчелите. Той покрива тялото им и го предпазва от влага. Цветът му е бледо жълт до кафяв и има силна приятна миризма. При загряване восъкът поема топлина. Поставен върху болния участък, той постепенно я отдава на подлежащите тъкани. При това се получава дълбока местна хиперемия, която подобрява храненето на тъканите и разнася отпадните продукти от възпалителните процеси. Топлолечението с восък се прилага при простудни и възпалителни заболявания на мускули, сухожилия и нерви, при дегенеративни и травматични заболявания на ставния апарат и др. При бронхити, особено у деца на гърдите се поставя леко затоплен восък за цялата нощ.Счита се, че част от активните вещества на восъка са в състояние да се резорбират от кожата. От друга страна той извлича през кожата разпадни продукти, токсини и др. от тъканите.Под действие на восъка еластичността на кожата се подобрява и тя придобива свеж и гладък вид.
Восъкът служи за основа на много козметични и фармацевтични препарати. Народната медицина препоръчва направата на мехлеми от леко затоплен восък и слънчогледово масло (1:1 или 1:2) за лечение на рагади на гръдните жлези, напукани пети и др. Той се използва за приготвяне на специални дъвки и бонбони, чрез които се укрепват венците, почистват се зъбите, усилва се отделянето на слюнка и стомашен сок.