Витамините са органични съединения с разнообразна химична структура, много малки количества от които са необходими за нормалното развитие и жизнената дейност на организма. Те играят първостепенна роля в обмяната на веществата, регулирането на процесите на усвояване и използване на основните хранителни вещества - белтъчини, мазнини и въглехидрати. Огромната им роля се състои в поддържането на нормалното физиологично състояние на нервната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, ендокринната система и на кръвотворните органи.
Приложени в достатъчни количества витамините спомагат за укрепване на организма, повишаване на неговата работоспособност и устойчивост спрямо различните въздействия на външната среда и спрямо болестите. Недостигът на витамини довежда до отслабване на организма и развитие на характерни заболявания - хипо- и авитаминози, при които се нарушават обмяната на веществата и повечето от функциите на организма.
Човешкият организъм не синтезира и не разполага с резерви от витамини с изключение на витаминте А и В12, които се натрупват в черния дроб. Това създава необходимост от системното им внасяне в организма и то в оптимални количества и съотношения. Това означава, че храната на човека трябва да бъде пълноценна по отношение на витаминно съдържание, особено през зимата, когато естествените източници на витамини в храната чувствително намаляват. Особено важно е да се следи витаминният баланс при възрастните хора, при които се наблюдават нарушения в крьвообращението, вследствие на което се влошава преминаването на витамините от кръвта в тьканите и органите. Затова възрастните хора трябва да употребяват повече продукти, богати на витамини, с оглед организмът да получава по-големи количества от тях. За да упражняват своето действие, синтетично произведените трябва да надвишават по количество неколкократно естествено получените чрез плодовете и зеленчуците витамини.
Потребностите на организма от витамини са различни и зависят от много фактори - възраст, трудова дейност, климатични условия, някои физиологични състояния /пубертет, бременност, кърмене/, болестни състояния и др. Резките промени в денонощните или годишните температури и степента на слънчевото греене повишават потребностите, особено от витамините А и С, а интелектуалната дейност и нервните заболявания - от витамините от група В. През зимата и пролетта се срещат прояви на недостиг на витамин С главно при децата, подрастващите, старите, бременните и кърмачките и особено при живеещите в промишлени райони. Горските плодове са особено богати на витамини, както и продуктите от растителен произход. Те съдържат повечето от нужните за човека витамини и за много хора растителните продукти са основен източник за задоволяване на организма с тези вещества. Някои растения и плодове, диворастящи или култивирани, са толкова богати на едни или други витамини, че могат да служат не само като средство за профилактика и лекуване на хипо- и авитаминози, но и да се използват за лекуване на други болести, при които се препоръчва прилагане на големи количества от определени витамини.
Витамините се разделят на две основни групи: маслено-разтворими и водно-разтворими. Към първата трупа спадат витамините А, Д, Е, а към втората група - В, С и други. Витамин К е разтворим в масло, но неговите синтетични аналози са разтворими във вода.
Помежду си витамините в организма имат сложни взаимоотношения. Например хипервитаминоза А се балансира чрез витамин В1 в съчетание с витамин С. Големи дози от витамин А и Д, могат да доведат до хиповитаминоза С чрез засиленото му излъчване с урината /действието на витамин С, смесен с рибено масло, се унищожава/. Следователно двата витамина А и С са антагонисти. Витамин Д хипервитаминоза се балансира чрез витамин А. Същата се премахва чрез витамин В1 в съчетание с витамин А. Свръхдозиране на витамин В1 може да причини пелагра. Прилагането на голями дози витамин РР /никотинова киселина/ води до авитаминоза - А, В1, В2 и С. Между витамин Е и витамин А съществува синергизъм. Важен въпрос в обмяната на витаминте е антагонизмът между някои от тях. За някои витамини са открити и съответни антивитамини; например аминоптерин - за фолиевата киселина, неопиритиамин - за витамин В1, дикумарол и пелентан - за витамин К и др. Съществува взаимна връзка между обмяната на калция, фосфора и желязото с витамините А, В1, Д и Е. За цялостното действие на витамините не е важно толкова тяхното количествено съдържание в храната, колкото правилното съотношение помежду им. Ако в храната липсва някой витамин, наизбежно настъпват изменения и в действието на другите витамини. При нормални условия смесената и разнообразна храна /сурова храна, зеленчуци, масло, мляко, плодове и др./ е достатъчен източник на необходимите за организма витамини. Едностранчивото хранене, строгите диети, както и различните диетични режими водят до хиповитаминози.

ВИТАМИН А /РЕТИНОЛ/
В растенията се срещат само неговите провитамини, каротиноидите, които в черния дроб под действието на фермента каротиназа се превръщат във витамин А. Дневната нужда от витамин А за здрав възрастен човек е от 5 000 до 10 000 МЕ. Особено богати на каротини са: магданозът /26 мг %/, глухарчето /17 мг %/, цикорията /15 мг %/, морковите /8 мг %/, спанакът /6,5 мг %/, шипките /5 мг %/, червеното френско грозде, касисът, хвойната, къпината, глогът, дрянът и др.
Витамин А се натрупва в организма и излишните количества от него могат да се запазят повече от година. Витамин А осигурява нормалния растеж на организма, действа противовъзпалително на кожата и лигавицата на устната кухина, носа, храносмилателната система, половите органи и пикочния мехур. Основната роля на витамин А се заключва в стимулиране образуването на клетките и участие в химизма на зрението. Той е необходим в организма за нормалният растеж на епидермиса, на епитела на лигавиците и за нормалната функция на зрението. Той повишава съпротивляемостта на лигавиците към инфекции. Нормалното му съдържание в кръвта е 100 - 150 МЕ в 1 мл. кръв. Особено значение има за зрението - катализира реакциите за възстановяване на зрителния пигмент /родопсина/, като осигурява добро приспособяване към тъмнина и нормално зрение в здрач.
Липсата или недостигът на витамин А в храната водят до нарушаване на обменните процеси и като следствие до спиране на растежа, изтощаване, нарушение на функциите на нервната система, понижаване функциите на различните жлези, вроговяване на кожата, намаляване устойчивостта към инфекции. Една от сериозните прояви при недостиг на витамин А е хемералопията /кокоша слепота/, която се изразява в загуба на остротата на зрението, особено при здрач и тъмнина. Затова, при професии с по-голямо напрежение на очите /летци, машинисти, шофьори, словослагатели и др./ е нужна употребата на по-големи количества от този витамин.
Като лечебно средство витамин А се прилага при кожни, очни, чернодробни и инфекциозни болести, при гуша, атеросклероза и хипертония.
Показания за лечение с витамин А:
Очни болести: кокоша слепота, фотофобия, стесняване на периферното зрение за синьо и жълто, сухота в очите вследствие на намаляване слъзната секреция, прексероза на роговицата и конюктивата, чести ечемици, травми и възпалителни заболявания на очите.
Кожни болести: дискератоза, ихтиоза, дифузни и локализирани хиперкератози, образуване на брадавици, комедони, акне, смущение в растежа на ноктите, травми, изгаряния и измръзвания. Инфекциозни заболявания: възпалителни процеси на дихателните, пикочните и храносмилателните пътища, упорити бронхити, белодробна туберкулоза. При бронхиална астма, сенна хрема, афтозен стоматит, гастрити с понижена секреция, язви, хронични ентерити, колити, холецистити, цистити и пиелити /профилактично против образуването на жлъчни и бъбречни камъни/. При смущения и заболявания на черния дроб: хепатопатии и цироза. Хиперфункция на щитовидната жлеза - Базедова болест. При предменструални смущения, бяло течение и профилактично при бременност и кърмене, при отслабване на обонянието, намалена устойчивост на лигавиците спрямо инфекции, при атеросклероза, за профилактика на уратната диатеза.
При деца: спиране на растежа, неправилно образуване на зъбите, целиакия, намалена съпротивляемост спрямо инфекции.
Външно: за активизиране гранулирането на раните и бързото им епителизиране.
ВИТАМИН В1 /ТИАМИН/
Тиаминът е коензим на кокарбоксилазата. Този витамин се среща в много растения, но най-богати са бирената мая, хлебната мая, пшеничените зародиши, оризовите трици, овесеният и елдовият булгур, фъстъците, бадемите, лешникът, зеленият грах, ореховите ядки и кестените. Дневната нужда за възрастен човек е 2 - 3 мг. Тъй като витамин В1 не се натрупва в организма, той трябва редовно да се поема с храната.
Участва в разграждането на пирогроздената киселина, която при липса на витамина води до увреждане на нервномускулния апарат. Взема участие и в обмяната на белтъците, мазнините и холестерола, във водния и солевия обмен. Витамин В1 подпомага растежа на организма, нормализира перисталтиката на стомаха и киселинността на стомашния сок, сърдечно-съдовата и нервната система, жлезите с вътрешна секреция. Недостигът на витамин В1 в храната води до непълно изгаряне на въглехидратите и до натрупване на продуктите от тяхната междинна обмяна в организма, които оказват вредно въздействие върху периферната и централната нервна система. Витамин В1 регулира нормалната дейност на нервната система, клетъчното дишане в нервните клетки, подържа нормалния тонус на стомашно-чревния канал. При продължителен недостиг може да се развие тежкото заболяване "бери-бери". Апетитът на болния рязко се влошава, храносмилането се разстройва, появяват се мускулна слабост, сърцебиене, главозамайване, периферни неврити и други болестни състояния. В клиничната практика витамин В1 се прилага при лечение на различни заболявания:
а) на нервната система: полиневрити, токсични невралгии, ишиас, радикулит, пареза, мускулни гърчове, полиомиелит
б) за регулиране обмяната на веществата при диабет и отоци
в) при бременност и кърмене, за обезболяване и ускоряване на раждането
г) при поражения на централната нервна система вследствие на травми, сътресение, при вегетативна невроза, мигрена, нарушение на вестибуларния апарат, при виене на свят, при морска и височинна болест, психози, шизофрения, депресивни състояния, астения
д) при стомашно-чревни заболявания - хронични и остри гастрити, ентерити, ентероколити, стомашни и чревни атонии, атоничен запек, язвена болест, загуба на апетит и други
е) на сърдечно-съдовата система - миокардит, инфекциозни поражения на сърдечния мускул, при състояния на декомпенсация в трите стадия, при резистентност към дигиталис, трептене на предсърдията, сърдечно - съдови неврози, съпровождани с тахикардия и миастения
ж) при други заболявания: подагра, кожни екземи, невродермити, oчни заболявания, в хирургията и акушерството

ВИТАМИН В2 /РИБОФЛАВИН/
Витамин В2 в организма влиза в състава на редица флавинови ензими във фосфорилирана форма. Съдържа се в хлебната мая, в бирената мая, житните и ръжените кълнове, в соевото брашно, в граха, в боба и лещата, спанака, доматите, в бадемите, в лешниците, в орехите, в семената на горските плодове, елдовия булгур, пшеничения хляб, кравето мляко и др.
Витамин В2 участва в окислително-възстановителните процеси, в изграждането на белтъците, в междинната обмяна на въглехидратите, на биопигментните и на други вещества. Подпомага усвояването и изграждането на мазнините. Той е необходим за нормалното функциониране на черния дроб и стомаха, участва в кръвотворния процес, влияе на растежа и развитието на плода, нормализира зрението и предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи. Минимално необходимото дневно количество и около 2 мг.
При недостиг на витамин В2 у човека се възпаляват устните, лигавицата на устата, езика, който става пурпурно червен и отича, появяват се пукнатини и язвички в ъглите на устата. Възниква дерматит на лицето и гърдите, възпаление на конюнктивата и роговицата, съпроводено със сълзене, парене и страх от светлина. Появяват се хронични ентерити, смущения в резорбцията на мазнините, вторична анемия, алергични състояния /сенна хрема, бронхиална астма/, полиневрити, паркинсонизъм и сърдечна недостатъчност. Наблюдава се загуба на апетита, главоболие, рязко намаляване на работоспособността. Като лечебно средство витамин В2 се прилага при някои заболявания на храносмилателната система, стоматити, заболявания на сърцето, ендокринната система, при кожни дерматити, очни заболявания /конюктивит, ирит, акомодационни смущения и блефороспазъм/, при инфекциозни болести и в акушерската практика. Употребява се също при лошо наддаване на деца, алергия и бронхиална астма.
ВИТАМИН В3 /ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА/
Витамин В3 е необходим за нормалната обмяна на веществата, влияе на окислителните процеси, спомага за растежа на епидермалната тъкан. Най-високо е съдържанието му в бирената и хлебната мая, люспите на ориза, орехите, бобовите растения, картофите и зърнените продукти, млякото. Приблизителната дневна нужда за човека от пантотенова киселина е 10 - 50 мг. Тя е необходима за нормалното изграждане на лигавиците, кожата и космите.
Недостигът на витамин В3 в период на бременност, може да доведе до преждевременно раждане, нарушение в развитието на плода. Получава се смущение в обмяната на веществата, увреждане на епитела, намаляване резистентността на лигавиците спрямо инфекции.
Използва се за лечение на възпаления и дегенеративни изменения на лигавицата на дихателните пътища /ринити, катари, бронхити, астма/, на стомашно-чревния канал /възпаления, смущения в резорбцията, инфекциозен хепатит/, при кожни болести, алергични дерматити, херпес, пърхот, себорея, рани, смущения в растежа на косата /косопад/, възпалителни заболявания на лигавицата на устата.
ВИТАМИН В6 /ПИРИДОКСИН/
Пиридоксинът се съдържа в малки количества в растенията /бобови, житни, зеленчуци и плодове и др./. Среща се в бирените дрожди, пшеницата, ечемикът, овесеното брашно, просото, царевицата, соята, ориза, грахът, фасулът, в семената на горските плодове. В големи количества се открива в бананите.
Витамин В6 изпълнява изключително важни биологични функции. Той се приближава по действие до витамин В2 и никотиновата киселина. Регулира функциите на нервната система /нервно-мускулния метаболизъм/ и метаболизма в черния дроб. При диабет намалява кръвната захар чрез активиране на инсулина. Участва в регулирането на белтъчната и мастната обмяна. Активира превръщането на белтъците в мазнини, регулира обмяната на холестерола и на колагена и съдейства активно за процесите на кръвообразуването, развитието на естествен имунитет спрямо някои болести, а също така влияе на жлъчната и киселиннообразуващата функция на стомаха.
Недостигът на витамин В6 при кърмачета предизвиква конвулсивни припадъци и хипохромна анемия. При възрастни се наблюдават загуба на апетит, гадене, сънливост, повишена раздразнителност и психични реакции, сух дерматит на лицето, главата, шията, гърдите, възпаление на устните, езика, конюнктивата. Този витамин успешно се използва при лекуването на атеросклероза, болести на черния дроб, бъбреците и стомаха, туберкулоза, малокръвие, заболявания на нервната система и някои интоксикации.
Прилага се за лечение на постенцефалитен паркинсонизъм, енцефалити от различен произход, склероза с различна етиология, тремор, гърчове, някои форми на епилепсия и други заболявания.
ВИТАМИН Н /БИОТИН, ВИТАМИН В7/.
Този витамин се намира в граха, соята, чушките, цветното зеле, лука, гъбите, пшеничните зърна, орехите, спанакът, доматите, и в много други продукти.
Минималната нужда от него не надвишава 1 мг.
Биотинът участвува в обмяната на веществата и очевидно играе особена роля в обменните процеси на човешката кожа. Недостатъчното внасяне на витамин Н в организма се изразява с появата на поражения на кожата /сухота, люсповидно лющене на епидермиса/, себорея и опадане на космите, екземи, псориазис, фурункулоза и фоликулити. Появява се мускулна слабост, отпадналост, сънливост, загуба на апетит, намаляване броя на червените кръвни клетки, нарастване концентрацията на жлъчни пигменти и холестерол в кръвта. При малките деца, когато биотинът е недостатъчен, се развива възпаление на кожата с белене и сива пигментация на шията, ръцете и краката, изостряне на кожната чувствителност, възпаление на езика, гадене, подтиснатост, анемия и холестеринемия.
Прилага се за лечение на свръхчувствителност към белтъчини, локализиран дерматит при кърмачета, млечен струпей, глутеален еритем, себорея, акне, анемия, хронични стомашни смущения с облагане на езика. Лечебната дозировка е 10 - 20 мг дневно за възрастни и 5 - 10 мг за деца.

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА /ВИТАМИН В9/
Синергист е на витамин В12 в обменните процеси. Участва активно в синтеза на нуклеиновите киселини, аминокиселините и белтъците. Има мощно кръвотворно действие и силен липотропен ефект върху черния дроб.
Съдържа се в горските ядкови плодове, салатата, магданоза, спанака, морковите, цвеклото, картофите, доматите, баклата, фасула, пшеницата, хлебните и бирени дрожди. Дневната нужда на организма от фолиева киселина е около 0,1 - 0,2 мг. Недостигът от този витамин се синтезира в червата от нормалната чревна флора. Фолиевата киселина стимулира узряването на еритроцитите в костния мозък и има ефикасно действие при макроцитните анемии. Нуждата от нея нараства при бременност, раждане и развитие на малките деца.
При недостиг на фолиева киселина се наблюдават тежки възпалителни процеси на езика и лигавицата на устната кухина, рязко понижаване на киселинността на стомашния сок, диария и характерни изменения на кръвната тъкан - анемия, левкопения и др.
Лечебни свойства на фолиевата киселина: използва се при малокръвие /заедно с витамин В12/, атеросклероза, левкопения, агранулоцитоза и някои други болести.
ВИТАМИН В12 /ЦИАНКОБАЛАМИН/
Антианемичен витамин. Има висока биологична активност. Черният дроб е основното му депо, където се извършват и главните обменни процеси. Витамин В12 е един от най-активните регулатори и стимулатори на възстановяването на кръвотворните органи. Участва в белтъчната и мастна обмяна, предпазва черния дроб от мастно израждане. Потребностите му нарастват при бременност, кърмене, усилен растеж и физическа работа.
Среща се в малки количества в горската и градинска ягода, касиса, млякото и др. Прилагането му при злокачествена анемия предизвиква увеличаване количеството на ретикулоцитите, хемоглобина и еритроцитите с приближаване до нормалното ниво след 6 - 8 седмици от началото на лечението. При левкопения и тромбоцитопения се наблюдава бързо увеличение на количеството на левкоцитите и тромбоцитите, отстраняват се стомашните и чревни разстройства.
Използва се за лечение на поражения на чревния канал и черния дроб, при отравяне с олово /заедно с метионин/, макроцитна анемия, при бременни /едновременно с витамин С/, улцерозен колит, глосит, афтозен стоматит, вирусен хепатит, акне, себероичен дерматит, херпес зостер, невралгии, алергични заболявания /бронхиална астма, уртикария, хронични алергични дерматити/, мигрена, остеоартрити, остеопороза и др. При лечението е за предпочитане да се прилага подкожно или мускулно, тъй като пер орално е по-слабо ефективен.
ВИТАМИН В15 /ПАНГАМОВА КИСЕЛИНА/.
Витамин В15 се среща в зародишната част на кълновете и семената на много растения, в бадемите и ядките на костилковите плодове. Калциевият пангамат активира различни ензимни процеси, свързани предимно с липидната обмяна, подобрява усвояването на кислорода от тъканите, увеличава съдържанието на креатинфосфат в мускулите и черния дроб, отстранява явленията на хипоксия.
Дневната нужда на човека от витамин В15 не надминава 2 мг.
Калциевият пангамат е едно от средствата на комплексната терапия на атеросклерозата, включително и на хроничните форми на коронарна недостатъчност, склероза на мозъчните съдове, белодробен емфизем и пневмосклероза, хроничен хепатит, хронична алкохолна интоксикация, кожно-венерически заболявания, сърбящи дерматози, за подобряване поносимостта към сулфонамиди и други лекарствени средства, при ревматизъм, заболявания на черния дроб в резултат на хроничен алкохолизъм.
ХОЛИН
Значителни количества от това вещество се съдържат в пшеницата и в зародишите на пшеничените зърна, овеса, ечемика, соевото брашно и много други растения.
Дневната нужда от него за възрастен човек се колебае от 250 до 600 мг. Холинът участва в мастната и холестериновата обмяна, като регулира отлагането на тези вещества в тъканите на организма. Във вид на ацетилхолин е посредник в предаването на нервните импулси във вегетативната и периферната нервна система. Разширява кръвоносните съдове в коремната област и тези на мускулите и кожата, понижава кръвното налягане, повлиява сърдечно-съдовата система, като забавя и отслабва сърдечната дейност.
Перисталтиката и секрецията на органите на храносмилателната система се усилват, увеличава се и секрецията на слюнчените жлези. Ацетилхолинът свива очната зеница, намалява вътреочното налягане и приспособява окото за близко виждане.
При недостиг на холин възниква мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната тъкан със следващо развитие на цироза и дори злокачествено израждане. Достатъчните количества холин, не само предотвратяват, но са способни и да ликвидират настъпилото вече затлъстяване на черния дроб. Затова холинът се използва в профилактиката и лекуването на това заболяване. Заедно с това холинът задържа развитието на атеросклеротичните плаки в стените на аортата и съдовете на сърцето, което има важно значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата, съдовите заболявания на крайниците, спазми в съдовете на ретината, мигрена и др.
ИНОЗИТ
Това вещество също се отнася към захарните алкохоли и е съставна част на витамин В-комплекс. В растителните продукти то се среща като естер на фосфорната киселина /фитинова киселина/ и нейната калциева сол /фитин/. Най-много се съдържа в зеления и сухия грах, зелената бакла, пъпеша, портокалите, зелето, лука, крушите, доматите и морковите.
Инозитът участва в пренасянето на мазнините, въпреки че неговото липотропно действие е много по - слабо, отколкото това на холина. Той също така понижава нивото на холестерола в кръвта и благодарение на това намалява възможността за развитие на атеросклероза.
Дневната доза инозит, необходима за възрастен човек е около 1 - 1,5 г.
Признаци за недостиг на този витамин при човека не са описани.