Мащерката (Thymus vulgaris ), наричана още бабина душица е ниско полухрастче с твърди клонки и ароматни листа. През лятото цъфти с малки бели, розови или пурпурни цветчета. Растението се събира преди да се разтворят цветните пъпки, като се реже и връзва на снопчета. Листата имат приятен мирис и са парливо ароматни на вкус. В тях се намира главното активно вещество на растението – тимол. То е основна съставка на етеричното масло от мащерка и притежава добри антисептични свойства.Има дива и градинска мащерка. 
Подходяща е за супи, салати, сосове както за маринати за месо, дивеч  и риба, за пълнежи на пиле, кокошка, агне, заек, и като съставка на шарена сол,за приготвяне на коктейли и чай. 
Латинското наименование на мащерката е Thymus vulgaris. Думата thymus произлиза от древногръцки и означава смелост, сила, мисъл. Смята се, че растението произхожда от Древен Египет, където са се отглеждали огромни плантации от мащерка. През Античността е позната в средиземноморските страни. През Средновековието монасите бенедиктинци я пренесли в Западна Европа. През 12 век Света Хилдигард фон Бинген, монахиня от бенедиктинския орден и прочута лечителка, споменава мащерката в трудовете си. За лечебната сила на тази подправка пише и монахът-доминиканец Албертус Магнус /1200 -1280г./ .В медицината се използва при лекуване на дихателните органи, на нервната система, на ревматизъм, срещу кашлица и бронхит, при язва,при смущения в отделителната система.
Комбинира се добре с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна, босилек. в Средна Европа с нея готвят говеждо месо, гулаш, бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Слагат я и в настойка с оцет за подправяне на салати. вари се и на чай. Не се препоръчва за бременни и при симптоми на сърдечна слабост.