Соевият сос ( Soy Sauce ) се получава от узрелите семена на влакнестата соя от сем.Бобови. Тя е едно от най-старите културни растения, познати на човечеството. Досега не е открита диворастяща.
Влакнестата соя е едногодишно растение, високо 25—200 см. В плода на соята се намират от 1 до 5 семенца. Култивират се 4 подвида влакнеста соя — манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-разпростанен е първият подвид, от който са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др. В соевите семена се съдържат голямо количество белтъчини, които са много близки по състав до млечните. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения. Глицинът обаче е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ензими, провитамин А, витамините В1 В2, С, К. По количествено сьдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни. Аминокиселините им са близки по състав до тези на месото.
От соевите семена след съответна преработка се получава вкусен, ароматен соев сос, а също и соево брашно.От семената се приготвят още мляко, сирене, кашкавал, масло. Соевият сос се получава от соеви семена, сол и вода. В Азия в него се правят разни подправки. Най-приятен за европейците е китайският сос, в който основна подправка е звездовидният анасон. Японският сос е без вкус и аромат, защото съдържа само сол, а юнезийският е особено сладък и приятен, тъй като освен благоуханни подправки има и захар.
Със соев сос се подправят ястия с месо, птици, риби, зеленчуци, майонези и др.