Алабашът е двугодишно кореноплодно растение с кръгъл или продълговат корен и малки спираловидно разположени листа на дълги дръжки. Той е богат на витамини зеленчук, който не бива да липсва на нашата трапеза.У нас са познати два вида алабаш: едър с виолетово-синкава кора, и дребен - със светлозелена кора, който по вкусови, диетични и хранителни качества превъзхожда едрия алабаш. За храна се употребява само корена, който има приятен сладникав вкус. В сравнение с бялото зеле и много други зеленчуци е по-богат на хранителни вещества и особено на витамин С. Съдържа средно 88% вода, 2,9% белтъчини, 4,7% захари, 7,8% безазотни екстрактни вещества, 1,17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли. Заради високото съдържание на витамин С, вкуса и хранителните свойста често наричат алабаша - северен лимон. Употребява се в сурово състояние без подправки - за салати в смес с други зеленчуци, а също така - сварен, задушен или консенвиран вид.
Лечебни качества. Алабашът се препоръчва за храна на болни от атеросклероза, високо кръвно налягане, миокарди,пиелонефрит. Разнообразният минерален състав на алабаша калий, калций, магнезий, манган, желязо, мед, фосфор, сяра стимулира растежа на децата които си хапват от него.Той е и подходяща диетична храна за болни със сърдечна недостатъчност и отоци по крайниците.
Противопоказания. Тъй като съдържа оксалова и пикочна киселина, зеленчукът не бива да се консумира от болни, страдащи от подагра и от камъни и пясък в бъбреците.