Калмар ( Ommastr ephes sloanei pacificus )
Това е морско мекотело от класа Главоноги, към който спадат и октоподите. На големина според едни автори достига от 25 до 50 см, а според други — до 70 см и на тегло от 70 до 300 и дори до 750 грама. Известни са над 300 вида калмари. Тялото им е удължено и отзад заострено като торпедо, което обуславя способността на калмара бързо да се придвижва във водата. Отстрани на тялото са разположени два големи плавника, които имат триъгълна форма. Главата на калмара ясно се разграничава от гялото и е снабдена с две големи очи. Лявото око е четири пъти по-голямо от дясното. Голямото око е приспособено за дълбочините, малкото - за ориентиране при изплуване на повърхността на океана. Освен това калмарите имат термоскопични очи - „виждат" топлото.
Калмарът има 10 пипала, като две от тях са по-дълги и с тях той лови жер твите си. Пипалата са снабдени на края с малки вентузи, които служат за по-лесно за хващане на плячката и поднасянето и към устата. Мантията, която всъщност е годната за ядене част от калмара, е снабдена на гърба с особен мантиен хрущял: рудиментарн, раковина във вид на две тънки рогови пластинки, които поддържат тялото на калмара Той е снабден с особена жлеза, която отделя черна боя и служи за прикриване от не приятели в случай на опасност. Ето защо понякога очистените калмари може да с оцветят с черна боя, която не е отровна и лесно се измива. Тялото (мантията) на калмара е гладко и е снабдено с тънка сивкавочерна или сивкавокафеникава ципа, коят лесно се отделя. Калмарът обикновено е с белезникав цвят, но понякога може да бъде прозрачен като стъкло (подобно на медузите). В раздразнено състояние той става тсл новиолетов или червенокафеникав. Доста често окраската му добива златистометалически оттенък.
Месото на калмара е вкусно и хранително. Съдържа от 11 до 20% белтъчини. от 0,6 до 1,5% мазнини, гликоген. витамини, минерални и екстрактивни вещества. То наподобява вкуса на дамар от телешко шкембе и има специфична структура, вид и вкус. Много хора станаха любители на калмари. Месото им може да се суши. То се изнася пазара във вид който напомня накълцано филе. Продава се и осолено. В Япония ядат сурови, сушени, мариновани, осолени и попарени калмари. Ядат се очите и смукалата, които запържени, наподобяват орехи. В Испания калмарите се пекат в тесто. Изрбщо от тях може да се приготвят около 100 вида ястия и сосове - със зеленчуци, с картофи, с варива, с риба и пр. При използуването на прясно замразени калмари размразяването им се извършва, като се поставят в съд със студена вода. След това се премахва главата. Кожата се обелва, както се белят праскови. Някои отделят и плавниците, като оставят само мускулната торба или мантията, която прилича на дълъг бял калпак. Отстраняват се също и банелите на мантията и се измива с обилна течаща вода. Когато калмарът е жив, трябва да се внимава да не би багрилото от торбичката да попадне в очите на човека, защото може да предизвика силно възпаление в тях. Дребните тихоокеански калмари не са така опасни, тъй като за разлика от големите главоноги, не нападат хора. Големите калмари се опитват да плюят в лицето на експериментатора или на преследвача.