Рукола

ImageРукола ( Eruca sativa L. ) или ерука, аругула, рокет – е едногодишно растение от семейство кръстоцветни. Има родство с горчицата. Достига на височина до 60 см. Листата са сравнително месести, с власинки (срещат се и 'безкосмести' варианти), със специфичен аромат. Долните листа са лировидно-пересто насечени. Цветовете са жълти или бели. Цъфти от май до юли, дава плод през юли-август.
Разпространено е в Централна и Източна Европа; Северна, Средна, Югозападна, Източна и Централна Азия; Северна Африка; Австралия (внесено Imageот заселници). Среща се като плевел в житните посеви; понякога расте край железопътни линии.
Руколата съдържа етерични масла, каротин, витамин C, витамини от групата B и минерални вещества.
Използваната част на руколата са листата, за предпочитане по-младите. Те са със леко лютив вкус, напомнящ на вкуса на зеленчуци от същото семейство кръстоцветни - Brassicaceae, като ряпата, главестото зеле или хряна, но с отчетлив привкус на орехови ядки.По-старите листа също са ядливи, но са по-Imageжилави и специфичният вкус е изцяло доминиран от характерната лютивина.
Стандартно руколата се консумира прясна, като част от салата или самостоятелно, а класическото поднасяне е с балсамов оцет, зехтин и тънки резени пармиджано. Хубаво е листата да се прибавят цели в салатите, но ако разполагате с по-едри - накъсайте или ги срежете с ножица на 2 - 3 части, но не ги кълцайте с нож, за да не загубят свежестта си. Като популярен италиански зеленчук руколата е намерила своето място в някои ризото и сосове за паста. ImageОпитайте я в комбинация с типични средиземноморски продукти , като каперси или пиньоли (ядките на пинията, вид бор, които се продават в България под името кедрови ядки). Леката лютивина идеално подхожда и на Imageморска храна.
Използва се вместо босилек за приготвяне на сос песто. В кулинарията се използва и масло от семената на руколата. Добавя се при консервиране на зеленчуци.
Руколата е растение с дълга история – още в Древен Рим е използвана като подправка. Семената му са били считани за афродизиак. Смесвали ги с настъргани луковици от орхидеи и пащърнак, кедрови ядки и шам-фъстък.