Ряпата (Raphanus sativus var. major) е едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство кръстоцветни. Произхожда от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от преди 3000 години в Китай, Япония, Египет, Гърция и Рим.
Ряпата е студоустойчиво и светлолюбиво растение. Кореноплодите са едри (диаметър 10 - 15 см), овални, конусовидни или цилиндрични. Външната обвивка е оцветена в бяло, черно, кафяво, червено, виолетово или жълтозеленикаво. Месото е бяло, лекорозово или жълтеникаво, плътно, крехко, сочно, при някои сортове леко лютиво. Консумират се сурови и за направа на салати. Не са подходящи за термична обработка, тъй като месото се скашква.
В ряпата се съдържат захари, (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и малко белтъци, но много ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които подобряват храносмилането и сърдечната дейност, и гликозиди които също подпомагат сърцето, но и придават известен лютив вкус. Ряпата съдържа много калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Тя съдържа витамин В1, който нормализира дейността на нервната система Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и така повишават апетита. Тя активизира дейността на черния дроб и отделянето на жлъчен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подпомага активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни вещества. Това оказва много благоприятен ефект и за намаляване на холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза. Ряпата съдържа лизоцим - вещество с изключително силно противомикробно действие. Интересно е да отбележим, че в ряпата е открит и антибиотик, унищожаващ гъбичките предизвикващи най-различни заболявания най-вече по кожата и лигавиците. Особено полезно е пиенето на прясно изцеден сок от ряпа с добавен към него пчелен мед, който повишава противомикробното и противовъзпалително действие на ряпата.Ряпата е богата на калий, калций, желязо, мед, цинк, а също и вит. А.