Още Хипократ преди 2000 години е изказал мисълта, че храната е лекарство и лекарството храна. Едно такова съчетание представляват плодовете и зеленчуците. Те са една истинска слънчева храна, източник на ценни за организма витамини и минерални соли, а също така и на белтъчини и въглехидрати. Природата е най-добрият лекар - тя ни лекува със своите скрити и явни сили. Основа на природолечението е природосъобразната храна, която е съставена основно от плодове и зеленчуци.
Въпросът за храненето е бил и си остава един от най-важните за всички нас, защото без храна няма живот. Но с какво и как да се храним? Мнозина мислят, че месото е най-важната храна, а останалото е един излишен лукс, който може да се изостави. Това обаче е голямо заблуждение, достойно само за невежи хора, защото е доказано, че плодовете и зеленчуците са едни от най-полезните храни в менюто на човека. Те съдържат хлорофил, в който е натрупана слънчевата енергия. Освен това в тях се откриват минерални соли и всички витамини, необходими за здравето и развитието на организма. Още от древни времена поетите и философите са препоръчвали растителната храна, като най-здравословна. По това време хората не са имали понятие от рецепти и витамини, но техният инстинкт ги е насочвал в начина им на хранене.
Най-употребяваните на нашата трапеза зеленчуци и техните полезни за здравето свойства.
Листни зеленчуци
В страната ни са налице благоприятни условия за отглеждане на различни листни зеленчуци. Всички представители от тази група са особено богати на витамин С, а много от тях съдържат и големи количества витамин А. Значително е съдържанието и на фолиева киселина и желязо, при това в лесно усвоима биологична форма, което ги прави подходящи за употреба при анемии. Повечето хора са склонни да вярват, че основни източници на белтъчини са месото, млечните продукти и бобовите растения. Някои листни зеленчуци обаче имат съдържание на белтъчини близко до това на бобовите. Богато е съдържанието и на жизнено важни за организма минерали като калций, фосфор, калий, магнезий и др., а на наличието на органични киселини се дължи детоксикиращото им действие. Съдържащата се в листните зеленчуци оксалова киселина е причина за избягването им от болни с бъбречни заболявания. Най-високо е съдържанието на оксалова киселина в киселеца, а най-ниско в лапада.
Спанак
Този зеленчук е първокласен източник на желязо, а също и на калций и други алкални минерални соли. Той е богат и на каротин (от който в организма се синтезира витамин А), като според д-р Коман, спанакът е най-богатият източник на витамин А, с изключение на рибеното масло. Спанакът е източник и на витамин Д и В. По съдържание на витамин С е равностоен на цитрусовите плодове. Суровият спанак е толкова богат на витамин С, че дори след топлинна обработка все още остава повече, отколкото се съдържа в доматите и портокалите. Съдържащата се в него оксалова киселина може лесно да се премахне при варене за около 3-4 минути. Един килограм спанак съдържа 100 милиграма желязо в лесно усвоима форма. Той е богат и на белтъчини - около 3%, като по това отстъпва само на фасула и граха. А от минералите в досатъчно количество съдържа калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, йод и сяра. Спанакът смесен с малко картофи е подходяща храна за кърмачета и малки деца. Болните от подагра трябва да го избягват, тъй като съдържа пурати, влошаващи протичането на заболяването.
Маруля
Тя съдържа 1,2% белтъчини, 1,8% въглехидрати и има силно алкализиращо действие. В нея се откриват големи количества от витамините А, В и С. От голямо значение е съдържанието на калциеви соли в марулята, по количеството на които тя стои редом до млякото. В 100 гр. хляб се съдържат около 30 - 80 милиграма калциеви соли, в месото между 10 и 20, а в млякото и марулята средно 200 - 280 милиграма. Калциевите соли в марулята са в такова състояние, в което подобряват обмена на фосфора, спомагат за по-голямата разтворимост на пикочната киселина и освобождават организма от токсините натрупани в следствие употребата на месна храна. Марулята е особено богата на желязо и магнезий. Значението на желязото в такъв лесно усвоим вид е известно, но на магнезия не се обръща достатъчно внимание. Той има спазмолитичен, успокоителен и следователно противостресов ефект. В марулите се съдържат също силиций и флуор, които са от значение за кожата, косата, зъбите и спомагат за бързото зарастване на костите при счупване. Друга важна съставка на марулята е лецитинът - вещество необходимо за изграждане на мозъчната тъкан, което се съдържа също в жълтъка на яйцето, соята и др. 100 грама маруля съдържа 490 милиграма лецитин, 1 яйце - 1800, 100 гр. леща - 320, 100 гр. фасул - 680, а 100 гр. соя - 1430 милиграма. Сокът от маруля е подходящ за хора, страдащи от понижена киселинност на стомаха. Той може да се добавя към кашите на кърмачетата или да им се дава вместо портокалов сок. Само една салата изядена вечер преди лягане в много случаи може да замени приспивателното.
Коприва
Тя е една от най-разпространените билки у нас. По съдържание на белтъчини се доближава до бобовите култури. Листата й са богати на витамин С, витамин А, както и витамин К, с наличието на който се обясняват кръвоспиращите й свойства. Тя е също така класическо противоалергично, антианемично и противоревматично средство. Ефикасна е при лечението на бъбречни камъни и кожни заболявания. Силно изразен е и противосклеротичният й ефект. Изсушена, копривата може да се добавя към различни ястия.
Магданоз
От семената на магданоза още през 1849 г. е извлечен сок наречен "аниол". Той представлява кехлибарено жълта, маслоподобна течност. Това именно е активното вещество на магданоза, с което се свързва приложението му при менструални смущения, заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Корените и листата му са с доказани апетитовъзбуждащи и диуретични свойства. Магданозът е източник на витамин А. Натриването с магданоз предпазва от мухи, а при ухапване от пчела или комар, възпалителната реакция бързо отзвучава.
Киселец
Още в древността корените му са се прилагали против дизентерия, при понижен апетит, обилна менструация. Листата му са влизали в състава на много комбинирани лекарства. Той е богат на желязо. Съдържа също силиций и калций, които участват в състава на костите, а при туберкулоза спомагат за по-бързото ограничаване на туберкулозното огнище. Много полезен е и поради високото съдържание на витамини. Киселецът подобрява обмяната и има тонизиращ ефект. Органичните киселини, съдържащи се в него разтварят отлаганията на урати в организма, алкализират кръвта, а това води до подобряване протичането на жизнените процеси. При склонност към образуване на оксалатни камъни, този зеленчук трябва да се използва внимателно.
Кореноплодни растения
Кореноплодните са незаменима растителна храна и са богат източник на биологично активни вещества. Голямо е преимуществото им да се съхраняват през цялата година в прясно състояние. През зимата, те са почти единственият източник на витамин С. Голямото количество целулоза в тях спомага за подобряване на чревната перисталтика и за очистването на организма, включително извличане на тежки метали като олово, живак и др. Те оказват лечебен ефект при атеросклероза благодарение на снижаващото холестерина действие, което имат. Кореноплодните са изключително богати на минерали като калий, калций и др., както и на микроелементи като манган, магнезий, кобалт, фосфор и др.
Картофи
Картофите са пренесени в Европа от Перу през 16 век. Те съдържат около 22% въглехидрати, 2,0% белтъчини, 0,14% мазнини, 1,05% минерални соли и остатъкат представлява вода. Богати са на натрий и калий. Те са едни от най-богатите на калий зеленчуци - около 0,55%, което е особено важно при лечението на сърдечно-съдовите заболявания, а диуретичният им ефект ги прави подходящи при затлъстяване, още повече че са ниско калорични (100 гр. картофи съдържат само 80 калории, докато 100 гр. дори диетичен хляб съдържа повече от 200 калории). Ниското съдържание на мазнини ги прави подходящи за употреба при чернодробни заболявания. Препоръчват се и на болни от диабет, независимо от високото съдържание на въглехидрати. Благоприятните резултати се дължат на водата, която влиза в състава на картофите и на богатото съдържание на соли алкализиращи организма. Тези соли способстват за намаляване киселинността на кръвта и спомагат за отделянето на пикочната киселина от организма. Това предпазва от образуване на пясък и камъни в бъбреците. Сокът от картофи е отлично лечебно средство срещу образуване на киселини и при гастрит и язва на стомаха. Пюрето от картофи е много полезно за болни от подагра, а суровите картофи се използват за лечение на скорбут. Кортофите заедно с киселото зеле са важен източник на витамин С през зимата, когато вносът му в организма се понижава. 200-300 гр. картофи са напълно достатъчни да покрият дневната нужда на организма от витамин С. Картофите са важен източник и на витамини от група В, на фолиева киселина, никотинова киселина и каротин. От значение е и съдържанието на органични киселини (лимонена, ябълчна и др.), които са със силен алкализиращ ефект. Вместо много хляб и месо - яжте повече картофи.
Моркови
Един от най-полезните зеленчуци в нашето меню е морковът. Качествата му като храна и лекарство са познати отдавна. Богатството на витамини и минерални соли го прави универсална лечебна храна, ефикасен при различни състояния - от пролетна умора до слединфарктни състояния. Той подобрява храносмилането, като стимулира отделянето на стомашен сок. Основна съставка на морковите е захарта - 10 %. Белтъчините съставляват около 1% от масата му, минералите - 1%, мазнините са около 0,3% и останалото количество е вода. Морковите са богати на витамин А и С. Той е по-богат на витамин А от маслото и рибеното масло. 130 гр. моркови, а също и спанак доставят пет пъти повече витамин А, отколкото 30 гр. масло. Особено голямо е количеството на никотинова киселина и калций в тях. Те могат да се ядат сурови, във вид на салата, варени или пържени в масло, както и в почти всички ястия като добавка. На кърмачетата се препоръчва сок от моркови, както и зеленчукова каша съдържаща моркови. Младите моркови имат добър ефект при възпаление на лигавицата на червата във вид на пюре или супа. Стари моркови са подходящи при запек, тъй като съдържат голямо количество влакнини. Употребата на моркови е полезна и за подобряване функциите на черния дроб. Много ястия могат да се приготвят от моркови, но най-добре е те да се използват задушени, като гарнитура или сурови.

Цвекло
По хранителна стойност се нарежда след картофите, зелето и морковите. В него се съдържат в достатъчно количество всички витамини (В1, В2, В6, Р и Е, пантотенова, фолиева, никотинова киселина, малко каротин и малко витамин С). Повечето от тези витамини са антиоксиданти (вещества, които неутрализират действието на свободните радикали, които са причина за стареенето, атеросклерозата, раковите заболявания и др.). Магнезият, на който цвеклото е особено богато, регулира съдовия тонус, пречи на тромбообразуването и по този начин оказва благоприятен ефект при мозъчно-съдова болес и исхемична болест на сърцето. В сравнение с другите зеленчуци, цвеклото съдържа значително количество кобалт (необходим за синтеза на витамин В12), а също манган, цинк и мед, участващи във ферментните системи, регулацията на обмяната на веществата и кръвотворенето. Затова то е особено полезно при анемии. И подземната част и листата на всички видове цвекло са изключително богати на биологично активни вещества, а съдържанието на белтъчини в листата е 2-3 пъти по-високо. По съдържание на витамин С листата на цвеклото съперничат на цитрусовите плодове. Интерес представлява съдържащият се в цвеклото бетаин (вещество близко по строеж до холина и лецитина, които са познати регулатори на обмяната), който регулира чернодробните функции. Цвеклото е източник и на витамин U, който е с доказан противоязвен ефект. По съдържание на йод то се нарежда след водораслите. Това определя благоприятният му ефект при заболявания на щитовидната жлеза, а също при затлъстяване. Суровите листа на цвеклото и сокът от тях имат спазмолитично и успокояващо действие. Високото съдържание на манган в листата подпомага кръвотворенето.
Ряпа и репички
100 гр. репички съдържат 1,2% белтъчини и 3,8% въглехидрати (в ряпата те са около 8 %). Те алкализират организма и стимулират дейността на черния дроб и бъбреците. Сок от ряпа се използва при възпаление и пясък в жлъчния и пикочния мехур. Веществата, които се съдържат в сока от ряпа намаляват жлъчния застой и предпазват от възпаление на жлъчните пътища, което намалява риска от образуване на камъни. Страдащите от чернодробни заболявания, а също и от диабет трябва да употребяват тези зеленчуци в суров вид и то в големи количества. Ряпата съдържа витамините А и В4, а репичките - витамин В2. Сокът от репички е незаменим източник на витамин С, равняващ се по качества на този от портокал. Със същата слава се ползва и сокът от целина. Особено полезни са съдържащите се във всички видове ряпа етерични масла. Те имат подобряващ храносмилането ефект и силно изразено бактерицидно действие. Общото благоприятно действие върху обмяната на веществата прави ряпата подходяща при профилактика на пролетната умора. За целта е достатъчно консумирането на 3-4 репи седмично в продължение на 1-2 месеца.
Целина
С изключение на калиевите соли, тя не е особено богата на минерални вещества, но тяхното съотношение в растението е изключително благоприятно. Има високо съдържание на етерични масла, което определя не само използването й като подправка, но и някои от лечебните й свойства. Съдържа инсулиноподобни вещества, с което се обяснява благоприятното й действие при диабет. Народната медицина я препоръчва при артрит, ревматизъм, а също и за възстановяване след тежко боледуване.
Плодообразуващи зеленчуци
Те съдържат големи количества пектини, които подобряват перисталтиката на червата и неутрализират солите на тежките метали, а целулозата им е нежна и лесно се понася при повечето хронични заболявания на стомашно-чревния тракт. Почти всички съдържат значителни количества натриеви соли, което е особено важно за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Подобряват водносолевия обмен и са полезни при болести на черния дроб и бъбреците, при намалена диуреза и атеросклероза.
Домат
Той съдържа редица важни за организма вещества, между които всички витамини и алкални соли. Голямо е съдържанието на витамин С, като особено важно е да се знае, че той не се разрушава при консервиране на доматите чрез загряване. По съдържание на каротин доматите се доближават до морковите. По времето когато са пренесени в Европа е имало лекари, които са ги считали за лечебни. Те са проповядвали, че сокът от домати предпазва от глаукома и са го използвали за лечение на еризипел. Според някои няма по-добро средство от доматите за добър сън. Други са препоръчвали масло варено с домати като средство против изгаряне. Доматите съдържат около 93% вода, 0,95% белтъци, 0,20% мазнини, 2,60% въглехидрати и 1,80% минерални соли, като алкалните са в много по-голямо количество от киселите. Наличието на калиеви соли оказва благоприятен ефект при сърдечно-съдови заболявания, анемии и др. Богати са и на някои органични киселини като лимонена, ябълчна,винена, оксалова и др. До скоро се смяташе, че количеството на оксаловата киселина в тях е такова, че влияе вредно върху солевия обмен в организма, поради което ги изключваха от диетата на болни страдащи от бъбречни заболявания, ревматизъм и подагра. Но процентното съдържание на оксалова киселина в тях е значително по-ниско отколкото в киселеца, спанака, картофите и цвеклото. Освен това доматите съдържат малки количества пурини в сравнение с други зеленчуци, а притежават и силно алкализиращи свойства, поради което днес те се препоръчват на всички болни от артритни заболявания и атеросклероза. Някои смятат, че доматите са трудно смилаеми, което се отнася обаче само до недозрелите и престоялите и главно за кората. Пресни, узрели и добре сдъвкани домати са лесно смилаеми. Доматът, както и краставицата и дините са подходящи при пясък в бъбреците. При диабет, той е една от малкото храни които се разрешават без ограничение. Той се препоръчва и при язвена болест. Особено полезни са доматите за хора, които са яли или продължават да ядат месо или други продукти богати на белтъчини.
Краставица
Краставицата съдържа 60,4% вода, 1,2% белтъчини, 0,2% мазнини, 1,0% захар, 1,2% въглехидрати. Тя съдържа множество витамини, а от минералите преобладават солите на калция и калия. Като храна се използва главно сурова, като трябва да се знае, че нарязаната краставица не трябва да стои дълго време посолена, защото става трудносмилаема. Ако се яде на закуска, тя замества напълно кафето и чаят. Може да се готви и на пюре, което е отлична гарнитура към други ястия. Тя е широко използвана и в козметиката, като при продължително мазане на лицето с краставичен сок изчезват или най-малкото избледняват луничките и петната по кожата. Краставицата регулира храносмилането и спомага за образуването на червени кръвни телца (еритроцити), поради което се препоръчва при анемия. Обикновеният таратор е по-хранителен от месен бульон. Краставицата е полезна при тежки физически натоварвания и при гастрит с повишена киселинност.
Чушки
Значението им за индианците според немския изследовател и пътешественик Хумболт е такова, каквото е значението на солта за европейците. След донасянето им от Америка, те бързо завоюват признание и на Стария континент. Червените чушки са на първо място сред култивираните плодове и зеленчуци по богатство на витамин С - от 0,1 до 0,4%, което е няколко пъти повече отколкото в лимоните. В туршиите се запазват 50-80% от него. Съдържанието на витамин Р в чушките е около 0,3-0,5%, а този витамин укрепва стените на съдъвете и е полезен при склонност към кръвотечения. От минералите на първо място по съдържание е калият, но се съдържат също соли на фосфора, желязото, цинка, магнезия, силиция и др. Лютивите сортове съдържат алкалоида капсацин, който засилва стомашната секреция и подобрява апетита, но склонните към стомашно-чревни заболявания трябва да ги избягват.
Тиква
Важно предимство на тиквата е, че подлежи на продължително съхранение в суров вид и обогатява трапезата ни в сезон, когато почти липсват пресни плодове и зеленчуци. Съдържа значителни количества каротин. Тя е особено богата на соли алкализиращи организма. За нея се знае, че действа успокояващо на болните бъбреци и усилва отделянето на урина, в резултат на което отоците изчезват. От минералите най-голямо е количеството на фосфора, натрия, калия и по-малко на калция, магнезия, силиция, сярата и хлора. Тиквата е и добър източник на захар. Сокът от тиква съдържа 5-6% захар във вид на глюкоза и захароза. Тя съдържа и трудносмилаеми захари, каквато е целулозата и затова се препоръчва на хора страдащи от запек. Печена или варена тя е еднакво полезна, но при варенето за да се запази добрият и вкус тя не трябва да се залива с много вода, а да се задуши с малко, колкото да не залепне по дъното на съда. Семената на тиквата са с богато съдържание на ненаситени мастни киселини и имат добър противосклеротичен ефект. Тиквата оказва благоприятно действие при бременност съпроводена с повръщане.
Тиквички
Те имат качества сходни с тези на едроплодната тиква. Целулозата им обаче е по-нежна. Те отстъпват на тиквата по съдържание на каротин, но имат два пъти повече витамин С. Семената им са богати на ненаситени мастни киселини, на витамин Е и белтъчини. Съотношението на калия и натрия в тях е оптимално - 7:1. Имат противоанемично и противоалергично действие. Консумирането им се препоръчва при лечение с антибиотици.
Зеле
Като храна и лекарство то е познато още от древността. Смятано за силотворна храна, то е препоръчвано при малокръвие, при отслабнали организми и туберкулозно болни. Древните лекари са го предписвали при диария и дизентерия. Прясното зеле съдържа: белтъчини - 2,87%, мазнини - 0,54%, въглехидрати - 9,77%. Киселото зеле съдържа: белтъчини - 0,9%, мазнини - 0,32%, въглехидрати - 2,28%. При ферментацията на зелето част от хранителните вещества, солите и витамините преминават в зелевия сок, затова и той е полезен и не трябва да се изхвърля. Важна съставка на зелето е сярата, която липсва в храната на съвременния човек. В него се съдаржат още: калий, натрий, желязо, силиций, хлор, фосфор и др. И суровото и киселото зеле са богати на витамините А, В и С. Съдържанието на витамин С в него достига до 0,1% - около два пъти повече отколкото в лимоните. То съдържа още провитамин D, който почти липсва в другите плодове и зеленчуци, витамин Н - фактор за растежа на нормално съдържащите се в чревния тракт микроорганизми и съответно за синтеза на витамини от организма, което е особено важно при лечение с антибиотици. Съдържа и холин (витамин В4) - със силно изразено противосклеротично действие, витамините Е, Р, В1, В2, В6 и др. Съдържанието на целулоза и пектини, благоприятства перисталтиката на червата и затова се препоръчва при запек. Зелевата чорба е със силно слабително действие. Неотдавна стана известно, че зелето съдържа витамин U, притежаващ противоязвен ефект, а съвсем наскоро бе установено, че зелето подтиска развитието и разпространението на раковите клетки.
Бобови култури (фасул, грах, леща, соя, нахут и др.)
Те са най-богатите на белтък зеленчуци, като на първо място в това отношение стои лещата (1 кг. леща съдържа толкова белтъчини, колкото 1 кг. месо и 1 кг. хляб взети заедно). Обикновено се препоръчва избягването им при някои заболявания поради грубата целулоза на обвивката им. Този недостатък може лесно да се отстрани с предварително накисване и олющване. В повечето случаи обаче, тя се оказва полезна за организм, тъй като ускорява перисталтиката на червата и допринася за понижаването на нивото на холестерина в кръвта, което ги прави ценни за профилактика на атеросклерозата. Бобовите храни понижават и нивото на кръвната захар. В народната медицина се използват рецепти с изсушени бобови шушулки и печена леща. За лечение на диабет се използва също сок от зелен фасул. Плодовете на бобовите растения са богати на минерални соли - най-вече на калиеви и фосфорни, като най-високо е съдържанието им в белия фасул. Те са полезни и заради съдържанието на фитин и лецитин. Всички бобови могат да покълнат в домашни условия, при което значително се засилват полезните им свойства.