Горгондзола е най-доброто италианско сирене в категорията „сини сирена”. Носи името си от името на град в Северна Италия, на чиято територия преди време от млякото на крави, преминаващи от и за областите Комо и Бергамо, се произвеждало сиренето „стракино”Има много легенди за произхода на този легендарен продукт от Ломбардия. Истината обаче е, че до началото на ХХ век никой не му е обръщал особено внимание. Наричали го просто stracchino verde - зелено сирене, направено от млякото на крави, които са уморени от дългите си пролетни и есенни преходи към и от алпийските пасища. С нарастващата му популярност се наложило да се измисли по-конкретно име и изборът паднал върху Горгондзола - едно от многото села, където се правело такова сирене. Днес то се произвежда в големи фабрики из цялата североизточна част на страната.
Горгондзола се прави от краве мляко и е класическо кремообразно синьо сирене. Цилиндричните му пити тежат между 6 и 13 кг и зреят около 2 месеца. Кората му е дебела и твърда, с червеникаво–сив цвят. Вътрешността му е бяла до бледо-жълта, прорязана от синьо-зелени вени.
Неповторимият комплекс от вкус и аромат се дължи на дълбоко проникналия във вътрешността на сиренето мухъл и богатата флора по повърхността. В днешно време сиренето се дупчи, за да проникне пеницилиновата бактерия дълбоко във вените, а кората се мие със саламура.
Консистенцията му е мека и кремообразна, а вкусът – мек и сладък.
Особеностите на производството са довели до появата на две основни разновидности Горгондзола – „Долче” (сладко) и „Натурале” или „Пиканте” (с по-силен и пикантен вкус).
Горгондзола „Долче” е сирене с маслена консистенция, мек и сладък вкус и влажна, чуплива кора.
Горгондзола „Пиканте” е по-зряло сирене, по-твърдо и трошливо, с тънка и суха кора и по-остър вкус и аромат.
Консумира се в гореща паста или намазано върху хрупкава френска франзела.
Комбинира се добре с плодови бели вина и бира със сладък финал.