Подправките - история Печат Е-мейл

ImageС разпадането на Римската империя западните части на Европа за дълго време били откъснати от културните процеси на континента. За разлика от това на Изток – във Византия, пазарите били затрупани с екзотични деликатеси и подправки от Азия. В текстовете на византийски хроникьори и писатели често се споменават "разкошни и богати трапези" и "всякакви хубави ястия". "Книгата на епарха" (IX в.) представя отлично уредената търговия с всякакви хранителни продукти в столицата, а "Земеделския закон" свидетелства за силно развито селско стопанство. През 965 г. Лиутпранд от Кремона, посланик на немския владетел Отон I, посетил Константинопол и в докладите си оставил няколко пренебрежителни бележки за, според него, "долнокачествените ястия и вина" в домовете на гръцките епископи. Той обаче бил впечатлен от печеното агне, пълнено с чесън, праз и кромид лук и полято с някакъв (за съжаление забравен) сос, което му поднесли на един обяд в двореца на Никифор II Фока.
Западните части на Европа бързо настигнали Византия. През 9 век Карл Велики – крал на франките, извършил културното обновление в земите, които владеел. Неговата политическа концепция и законодателна дейност включвали и здравеопазването на хората, за което свидетелстват разпоредбите за отглеждане на лечебни растения, публикувани в издадените от него “Капитуларии”. Той наредил да се засеят и отглеждат 70 различни вида билки и подправки, между които кимион, кориандър, мак и маточина.
Кръстоносните походи, започнали през 10 век, поставили началото на преоткриването на подправките за Европа. “Богатствата на Ориента” присъствали на трапезата на крале и принцове, предлагали се по тържищата и панаирите от Византия до Северните страни. По това време Италия и Испания станали износители на вина, овкусени с подправки.
ImageПривилегията да използват подправки имали най-вече богаташите, които можели да си позволят тези невероятно скъпи стоки. Черният пипер достигнал до такава висока цена, че се превърнал в разменна единица. Много градове плащали данъците и таксите си в пипер. Торба пипер струвала повече от човешки живот. Други скъпи подправки били дългият пипер от Суматра, джинджифилът, карамфилът, канелата, индийското орехче и галангалът /корен на едно растение от Югоизточна Азия, подобен на джинджифила/. Половин килограм джинджифил струвал колкото една овца, същото количество индийско орехче – колкото три овце или половин крава. В съда страните по делото се опитвали да подкупят съдията с подправки. Някои ядки били овалвани в мед и поднасяни като бонбони. Бедните пък си угаждали с вече широко разпространените в Европа копър, синап и чесън. Подправките се използвали и като лекарство и можели да бъдат купени в аптеките.Подправките от Изтока били в ръцете на арабските търговци, които ги откарвали до Кайро. Градът се превърнал в най-големия пазар на тези ценни стоки. Оттам венециански и генуезки търговци ги превозвали към Европа, за което били възнаграждавани пребогато. Прекомерната цена и желанието да бъдат изключени посредниците и прекупвачите, тласнали европейците към смели пътешествия в търсене на родината на подправките.
През 1271г. младият венецианец Марко Поло се отправил на път заедно с баща си и чичо си. Пътешествието му продължило 24 години и минавало през Багдад в посока към Персийския залив, после към Персия, през планината Памир към Китай, до днешния Пекин. Там Марко Поло спечелил благоволението на Imageмонголския владетел и по негова заповед обиколил големи части от Китай. Когато тримата пътешественици се завърнали във Венеция, те донесли невероятни доклади за страните от Изтока.
Пътешествията на Марко Поло променили географските представи на европейците.
Наложителното посредничество на араби и венецианци обаче удължавало времето за пътуване и транспорт – то било най-малко 6 години. Това накарало испанците и португалците да тръгнат по света в търсене на директен път по море.
През 1492 г. Кристофор Колумб се отправил на запад в търсене на пряк път към Индия. Той действително открил една страна, която нарекъл Индия, а жителите й – индианци. Колумб наистина донесъл подправки, но не от Индия, а от един напълно непознат за европейците свят, с който се сблъскал по-скоро случайно. Откритите от него Карибски острови и последвалата експедиция на Кортес до Мексико обогатили кулинарията с подправки, които днес смятаме за почти обикновени: червения пипер /чили/, ванилията и бахара.



 
< Предишна   Следваща >
GTranslate
EnglishFrenchGermanItalianPortugueseRussianSpanish
 
Търсене