V. Билколечение при заболявания на сърдечно-съдовата система
Тук се отнасят високото и ниско артериално налягане, сърдечната недостатъчност, атеросклерозата и др., които са едни от най-разпространените заболявания в света. Най -активните препарати за лечение на сърдечна недостатъчност са от растителен произход. Те се изолират от растенията съдържащи сърдечни гликозиди - вълнест напръстник, горицвет, момина сълза, зокум, боянка и др. Те са силно токсични и самолечението е много опасно, тъй като се натрупват в организма при продължително лечение и могат да доведат до отравяне. Горицветът има свойството да повишава и диурезата. Момината сълза намира приложение при циркулаторни нарушения на базата на атеросклероза, тиреотоксикоза и нефрит. При спазми на коронарните съдове се препоръчват глог и змийско мляко. Чубрицата, чесънът, лука, малкият зимзелен се прилагат ефикасно за лечение на хипертония, при спазми на мозъчните съдове, при мозъчна атеросклероза и при неврогенна и пристъпна тахикардия. Съдържащите се в корите и семената на конския кестен вещества го правят ефикасен при лечение на варикозни заболявания, хемороиди, тромбофлебити и др. Нарушението на тонуса на съдовете и повишената пропускливост и чупливост на капилярите могат да доведат до сериозни заболявания - разширени вени, флебити, тромбофлебити, хемороиди, капилярни кръвоизливи, недостатъчно снабдяване на крайниците с кръв и др. В тези случаи за препоръчване е използването на билки, съдържащи флавоноиди (див кестен, жълт кантарион и др.). Те уплътняват стените на капилярите, намаляват тяхната пропускливост, подобряват еластичността им. От друга страна повишават тонуса на съдовете, премахват отоците дължащи се на венозен застой и подобряват оросяването на периферните органи.
VІ. Билколечение при заболявания на централната нервна система
Още от далечни времена, хорат са търсили растения за лечение на болни с нарушена функция на нервната система. С приложението им те са премахвали болките, повишавали са физическта и умствена работоспособност, лекувалии са различни нервни и психически заболявания. Много от лекарствените препарати, които благотворно повлияват функциите на централната нервна система са от растителен произход. Такива са билките съдържащи стрихнин, морфин, кодеин, кокаин, атропин, скополамин, кофеин и др. Наред с тях се използват и много билки с по-меко действие за лечение на някои функционални състояния, които действат успокояващо при нервна възбуда, безсъние, невротично главоболие, а други възбуждат нервната система, повишават нейния тонус, подобряват физическата и умствена издръжливост. Известно е седативното действие на дилянката, хмела, маточината, звъниката и др. Успокояващ ефект върху централната нервна система има змийското мляко. Лечебни растения действащи възбуждащо на централната нервна система са зановеца, златния дъжд и др. Повечето от тях са силно отровни и не трябва да се прилагат без лекарско предписание и наблюдение.
VІІ. Билколечение при простудни и ревматични заболявания
При тази група заболявания билколечението намира широко приложение и е с много добри резултати. При простудни заболявания се използват цветове от лайка, от липа, стръкове от риган. Листата и плодовете от малина имат температуропонижаващо действие, използват се също корени от репей, люляк, стръкове от върбинка, листа от бреза и др. Необходимо е да се набавят в достатъчно количество витамини и най-вече витамин С и Р, които се съдържат в големи количества в поречът, касисът, шипката, киселеца. При заболявания на опорно-двигателния апарат, като ревматизъм, подагра, периферни нефрити и др. се използват билки с дразнещо и обезболяващо действие. Приложението на билките е вътрешно (с температуропонижаващо, укрепващо, улесняващо излъчването на пикочна киселина действие) и външно под формата на лапи, компреси, намазвания, втривания и др. (с обезболяващо и дразнещо действие). Вътрешно се прилагат билките бяла върба, блатен тъжник и др. Действието им се обуславя от съдържащата се в тях салицилова киселина. копривата пък увеличава излъчването на пикочна киселина чрез урината. Външно се прилагат билките при хронични артрити, артрози, ревматизъм, ишиас и др. Такива са синап, червен пипер, коренища от брей. За предизвикване на хиперемия се използват билки съдържащи етерични масла. Такива са блатен тъжник, бяла бреза, розмарин, блатен аир и др. Прилагат се и изолирани от растения етерични масла (терпентиново масло, камфора, синапено масло и др.). При миалгии се прилагат черен оман, конски кестен и блатен аир.
VІІІ. Билколечение при заболявания на кожата и лигавиците
При тези заболявания билките се прилагат предимно външно под формата на компреси, промивки, бани, лапи и др. Използват се много билки съдържащи етерични масла, танини, кумарини и други вещества. Билки с противовъзпалително и антимикробно действие са лайка, чесън, орех, агримония, къпина, луличка и др. Противосърбежно и успокояващо е действието на ментата, лайката, хмела, маточината, имела и др. Билки с тонизиращ ефект върху кожата са гръмотрън, малина, червен кантарион, хвойна, горска ягода и др. Заздравяването на раните се усилва от черния оман, лазаркинята, полския хвощ, копривата, изсипливчето, жълтия кантарион и др. Мазоли се лекуват обикновено с лапи от росянка, от млади листа на бръшлян, прясно счукани листа от лук, зрял суров разрязан домат и от свежи надземни части на змийско мляко. Изгаряния на кожата се лекуват с компреси и кашица от билките коприва, бяла мъртва коприва, лечебна звъника, картофи, невен,очиболец, лен, сок от алое и др. При сърбеж вътрешно се прилагат дилянка, коприва, бял оман, мента, репей, бяла мъртва коприва, риган, хвойна и др. Старчески сърбеж се лекува с великденче и с комбинация от хвощ, пача трева и бударица. Те се прлагат и при лечение на екземи, алергичен дерматит и уртикария. Благоприятно въздействие при екземи имат следните билки: ефедра, коприва, бял равнец, сладник, трицветна теменуга и др. При мокрещи екземи с добри резултати се прилагат локално очиболец, глухарче, синя жлъчка, хмел, звъника, невен, орех, широколист живовлек, бяла бреза и др. При алергичен дерматит се прилагат бяла мъртва коприва, босилек здравец, копър, маточина, анасон, семена от дюла, пресен картоф (кашица), мащерка, хмел, бял оман, хвощ, орех, камшик, лазркиня, сок от целина и др. За лечение на брадавици се използват маточина, камшик, чубрица, бръшлян, змийско мляко, кромид лук, чесън и др. При херпес се прилагат орех, липа, камшик, маточина, трицветна теменуга, жълта комунига, дъб, горски слез, ружа, лайка и ленено семе. С антимикотично действие са бялата бреза, дивият чесън, лютивата мента, кромидият лук, резенето, босилека и змийското мляко.