Розмаринът ( Rosmarinus officinalis ) е вечнозелен полухраст от сем. Устоцветни с игловидни листенца, който достига до 2 метра височина. Произхожда от Средиземноморието, където расте и в дивата природа. У нас вирее добре край морето и в по-топли райони.
Като подправка се използват изсушените листа на розмарина. Те имат приятен, много характерен, камфоров мирис и нагарчащ вкус. Пикантният му аромат е много силен, затова трябва да се използва пестеливо. От листата се получава чрез дестилация с водна пара 2% етерично масло.
Преди употреба листата се счукват в хаванче или се мелят. Ако се използват цели листа, те трябва да се отделят преди сервирането. Незаменима подправка както за пилешко и риба, така и за дивеч и трудносмилаеми храни. Съставка е на подправните смеси bouquet garni и herbes de province.В средиземноморската, както и в българската кухня, с него се приготвя агнешко. Комбинира се в маринати и супи с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук и чесън. Подтиска аромата на по-нежните подправки като естрагон, магданоз или босилек.
Розмаринът се споменава като подправка още в Библията /споменава се, че в Ливан имало много благоуханни растения, между които розмарин/. Името му идва от латински – “ros marinus” означава “морска роса”. Според древните лечебни книги самото ухание на растението съхранявало младостта. Монасите го пренесли в германските земи, където през Средновековието той бил използван най-вече за медицински цели и като китка за миропомазване при венчавки и кръщанета.
В древна Гърция се е смятало, че розмаринът укрепва паметта и подпомага мозъчната дейност. Затова учениците сплитали клончета от растението в косите си и вярвали, че това ще им помогне на изпитите. Това вярване в по-късни епохи се трансформира и розмаринът става символ на вечната памет на загиналите. Доскоро е бил поставян на гробовете на героите в Англия.