Синапът ( Sinapis alba , Brassica nigra ,Brassica iuncea ) съществува в три варианта – черен (черна горчица), кафяв (сарепска горчица)  и бял (бяла горчица). Родината на черния е Западна Азия, Кафявият идва от Индия, а белият – вероятно от Южна Европа, но днес се отглежда в почти всички страни с умерен климат. Синаповите растения си приличат на външен вид – представляват едногодишни тревисти растения с разклонено стъбло. Достигат на височина до един метър, семената им са сферични, събрани в шушулки. Отнасят се към сем. Кръстоцветни.
Семената на трите вида синап си приличат по вкус, но съдържат различни етерични масла. Семената на черния синап съдържат 3,5% етерично масло. Те са и най-остри на вкус. Етеричното масло на белия синап е без аромат, силно лютиво. От този синап се приготвя най-добрата горчица.
Най-типичното приложение на синапа е споменатата горчица. Под формата на семена синапът също се употребява широко – използва се при консервиране на кисели краставички и други туршии и зеленчукови консерви. В тези случаи се комбинира с лук, чесън, копър, черен пипер и др. Черният синап е основна подправка в индийската кухня и основа на много подправни смеси. Преди смилане се запича в сух тиган, за да се усили ароматът му.
Синапът се употребява от хиляди години. Още древните са познавали лечебните му качества – Плиний Стари /1 в. сл. Хр/ описва 40 лечебни смеси, в които се употребява синап. В Рим вносните подправки били много скъпи, затова обикновените хора подправяли ястията си със синапени зърна. Когато през 16 век европейците започнали сами да внасят ограмни количества подправки от Азия, консумацията на синап намаляла значително.
Синапът е увековечен в Библията. В една от своите притчи Христос казва: “царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му” /Матей, 14:31-32/