Чубрицата ( Satureia hortensis ) е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Представлява храстче, високо до 30 см. Произхожда от земите около Средиземно мори и Близкия Изток. Основни производители на чубрица днес са Франция и балканските страни. Като подправка се използват изсушените листа на растението. Те имат силен аромат, напомнящ този на мащерката, и леко парещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението се съдържат около 0,50 % етерично масло.
Чубрицата има огромно приложение в българската кухня не само поради вкусовите, но и поради лечебните си качества. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова с нея се подправят трудно смилаеми храни, като варива /боб, леща, зелен фасул, грах/, меса /овнешко/, червено зеле, супи от картофи и др. Чубрицата е и основна съставка на шарената сол. В Европа също я познават. Използва се за подправяне на зеленчуци, боб, леща, яйца, плънки, кайма, супи и за подправни смеси от Средиземноморския район. Чубрицата се смесва добре с други ароматни треви като магданоз, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух, сушени зеленчуци.
Пиперливият вкус на чубрицата е бил любим на древните римляни дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През І в. пр Хр Вергилий отглеждал чубрица, от която медът на пчелите му ставал по-ароматен. През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.
Латинското име на чубрицата – “satureia” означава “трева на сатирите” – митични същества, полу-хора, полу-козли, известни с разюздания си нрав и волен живот. През античността чубрицата е смятана за афродизиак – любима “паша” за сатирите и съответно – техния аналог на “виагра”.
В народната медицина се използва при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане,при бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания.