Лукът ( Allium )е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем.Кремови. Срещат около 400 сорта. От тях се използват около шест.В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта.
У нас лукът е любима подправка и храна. Той се използва в лучени яхнии (от маслини, картофи, сливи и др.), в салати, гарнитури за печено на скара, риби, за марината.Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се употребява и зелената надземна част на лука. Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от плоската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят. Използва се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.
Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания. Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той подтиска развитието на болестотворните микроорганизми и действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.
Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъкване на клонче зелен магданоз.
Луковиците и листата на обикновения лук са се използвали още от древността. От растенията, отглеждани в градините на вавилонския цар Мардукапалитина II, на първо място с бил лукът. В един от надписите на Хеопсовата пирамида се споменава, че за храна на робите се е купувал и лук.