Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте див в югоизточна Азия.
Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използва широко в кулинарията. Той придава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. В някои ястия чесънът е основен продукт, като се използват цели луковици (попска яхния); в супи се поставя необелени скилидки, които преди сервиране се отстранява (лещена чорба). Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор, пача и др. За салати се използват и зелените листа на чесъна. Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества.
В официалната и народната медицина чесънът се употребява доста широко. Сок от пресен чесън подтиска вируса на грипа.
Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъвкане на магданозови листа.
Ястия с повече чесън не бива да се консумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, увеличена стомашна секреция. В тези случаи за аромат се използва 1 - 2 капки олио, в което е киснат чесън. Приготвя се по следния начин: 50 г едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива с 250 мл олио или маслиново масло; затваря се добре и оставя на хладно място в продължение на 5 - 6 дни. С това масло се приготвя и пастет от чесън и кисело мляко (1 кг изцедено в марля кисело мляко се смесва с 50 г маслиново масло или 100 г смлени орехи, щипка сол, ситно нарязана връзка магданоз или копър и 1 чаена лъжичка от гореуказания извлек).
Хипократ докладва за медицинската стойност на чесъна и предупреждава за последиците от прекалената му употреба – газове и главоболие. От Библейски времена лечители по цял свят използват чесън. В Изтока с чесън лекували хора с респираторни заболявания и високо кръвно налягане. Някои пък носят чесън като амулет срещу злото.