Рибата намира широко приложение и в диететиката на някои бъбречни заболявания, при които не се изисква ограничение на белтъчините (нефрози, нефрозо-нефрити и др.), както и в безсолната диета на болни от хипертонична болест. Дълго време е съществувало погрешно схващане, че океанските и морските риби не трябва да се дават при бъбречни заболявания и при безсолна диета.
Много важна е технологията на приготвяне на рибните ястия при безсолната диета и при болни с повишено кръвно налягане. Всички рибни ястия трябва да са без сол, без растителни и други екстракти, корени и подправки. Водата при варенето на рибата не трябва да се използува за приготвяне на сосове. Разрешава се малко безсолна горчица и даване на някои зеленчуци без сол, като домати, краставички, чушки и др.
Рибите, особено по-тлъстите видове, съдържат освен белтък и нулеопротеиди още и голямо количество ненаситени мастни киселини, които им предават ценни диетични и лечебни свойства при някои сърдечно-съдови заболявания. Нелсон, Бътлер и други учени са установили, че рибните мазнини снижават ненормално повишеното съдържание на холестерола в кръвта, като пречат за отлагането му в съдовете и за развитието на атеросклероза.
Установено е също така от много изследователи, че народите, които консумират голямо количество риба, живеят по-дълго време.
Много важно е в диетата на болни от атеросклероза да се включват разнообразни риби, като се избягва обаче прехранването и затлъстяването. Забранява се консумацията на всички солени, пушени, сушени и други подобни консервирани риби. Допуска се храненето с почти всички видове риби.
Рибата е много ценна белтъчна храна. Поради сравнително по-ниското съдържание на мазнини и почти никакво съдържание на въглехидрати не води до затлъстяване. Тя е прекрасна храна при пълни болни с нейния минерален и витаминен състав. Необходимо е да се избягват прекомерно тлъстите риби или да се дават в по-ограничено количество. Затлъстяването, особено у по-възрастните, много често се придружава със заболяване на съдовете. Затова при такива болни рибата е по-подходяща като храна, отколкото месото. Освен това много често у възрастните хора намалява количеството на различните храносмилателни сокове, а белтъкът на рибата е лесно смилаем и усвоим. При диетичното хранене на болни със затлъстяване много важен е изборът на рибата и начинът на приготовление. Не трябва да се дават пържени, панирани и приготвени в тлъсти сосове риби. Абсолютно се забраняват солените и сушените риби, като чирузи, хамсия, херинги, сьомга, лакерда, турук и др.
Рибата намира също голямо приложение и в диетичното хранене на болни от захарна болест, тъй като тя не съдържа почти никакви въглехидрати, а главно белтъчини и мазнини. На практика при това заболяване са разрешени всички видове океански, морски и речни риби. Необходимо е само да се внимава за количеството и начина на приготовление. Ако захарният диабет е усложнен с някое сърдечносъдово заболяване или имаме комбинация на затлъстяване с диабет, трябва да се държи сметка за приготовлението на рибата, като се избягва панирането с употребата на голямо количество брашно, брашнени и пикантни сосове, осолени и сушени риби и пр.
В много страни от древни времена до днес рибата и рибното масло са се използували при лечението на остри и хронични инфекциозни заболявания. Най-широко приложение е намерило рибното масло при лечението на туберкулозата. Напоследък благодарение въвеждането на мощни антибиотици и химиотерапевтични средства интересът към използуването на рибеното масло и рибните мазнини е намалял. Правилно е обаче покрай употребата на тези нови средства да се използува нашироко рибата като храна при туберкулозно болните, както и рибното масло.
С богатото си съдържание на витамин А и В рибата намира много широко приложение и в диетичното хранене на заболяванията на очите (кокоша слепота), рахит у децата, старческа остеопороза и др.
Високото съдържание в рибата на витамин В1, В6, В12 и др. я прави прекрасно лечебно средство при анемично болните (разрешени са всички рецепти). Много полезна храна и ценно лекарство е рибата и за възстановяване на организма след продължително изтощително заболяване, след прекарана тежка операция и др. Голямо значение за лечебното хранене имат също така и субпродуктите на рибата (черен дроб, хайвер, мозък, бъбреци и пр.). Те са особено богати на фосфолипиди (лецитин), витамин Е, витамин С, фосфор и други минерални вещества, които са особено ценни за засилване организма на слаби деца след преболедуване от тежки инфекциозни болести, за. активиране на половата функция и пр.