Къпина (Rubus) е род храсти от семейство розоцветни. Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Среда Азия. В България растат около 45-50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалисти части на планините.
В този великолепен плод има органични киселини (ябълчна, винена, лимонова, салицилова), захари (глюкоза, фруктоза, захароза), фенолни съединения, белтъци, пектини, дъбилни вещества, витамини-А, В, С, Р, К, РР, калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий.
Начин на приготвяне на сок. Сокът от къпините е превъзходен, със специфичен, напомнящ ванилия аромат. Добива се чрез пресоване от напълно узрелите виолетовочерни плодове, които се отделят лесно от дръжките. В това състояние те са загубили част от киселините си и ако не се преработят бързо, се развалят, придобиват горчив привкус и мирис на мухъл. Сред многобройните горски и полски сортове къпини има и кръстоски между малини и къпини. Те съчетават положителните качества на двата плода, дават тъмнооцветени и богати с киселини сокове с прекрасен аромат.
Лечебни качества. Къпиновият храст е ценно целебно растение. Използуват се плодовете, листата и корените.Още в дълбока древност са наричали сока от къпина "Титанова кръв" и са го използували най-рационално: за укрепване на нервите - срещу истерия и невроза, склероза, високо кръвно налягане, диабет, ангина, стомашни заболявания. Модерната медицина допълни този списък: при сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, възпалителни процеси в ставите, нарушена обмяна на в-вата, за укрепване на костите и зъбите у децата, анемия, слаби кръвоносни съдове, грип, пясък и камъни в бъбреците.
Сокът от къпини нормализира сърдечната дейност и повишава защитните сили на организма при простудни заболявания. Листата и помагат при смущения в менструацията, а корените - при разширени вени и хемороиди.