Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40 - 150 см на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10 - 20 см и широко 5 - 10 см.
Патладжаните у нас са широко разпространена и използвана култура. В тях се съдържат минерални соли, целулоза, мазнини, дъбилни вещества, витамин С.
Съдържат още фосфор, калций, желязо, сяра и хлор. Патладжаните се използват, когато са добили характерните за сорта големина, форма, цвят и лъскавина на кората, имат нежна месеста част без вътрешни празнини и едва са образували светли семена. Те съдържат веществото соланин, на което се дължи слабо горчивият им вкус. Ето защо преди да се използват се посоляват или се изкисват в 3 %-ова солена вода, при което се извлича значителна част от него. В по-късен стадий на развитие при недостатъчно поливане в сухо и горещо време количеството на соланина се увеличава и те стават непригодни за храна и опасни за консумиране, защото в по-голям процент соланина е отровен.
Разнообразният химичен състав прави патладжаните полезна храна за човека.
Лечебни качества. Поради богатото им съдържание на желязо те, както спанакът и копривата, се използват при малокръвие и отслабване на организма при тежко боледуване. Препоръчват за профилактика и лечение при атеросклероза. Заедно с това увеличават изхвърлянето на пикочна киселина и предпазват от подагра. Препоръчват се и при сърдечно съдовите заболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето, подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци.
Патладжаните съдържат вещества, които намаляват холестерола в кръвта и затова могат да се включат в диетичния режим на болни от атеросклероза.
Противопоказания. Не бива да се консумират от болни със стомашно-чревни заболявания поради голямото им съдържание на мъчно смилаема целулоза. Не се препоръчват и при болни с оксалтни и уратни камъни, тъй като съдържат оксалова и пикочна киселина и други пуринови вещества, въпреки че имат добър пикочогонен ефект. По същата причина патладжаните не бива да се консумират и при редица нарушения на обмяната на веществата, като подагра, артрити, затлъстяване и др.
Рецепти с патладжан
