Захарното цвекло (Beta vulgaris L.) е най-важното кореноплодно растение в България, което се отглежда заради кореноплодите, в които се натрупват много захари, главно захароза. Захарното цвекло е основната култура за производство на захар в страните с умерен климат, така както захарната тръстика е основна за страните в тропическите райони на света. Около 40% от световното производство на захар се добива от кореноплодите на захарното цвекло.
Захарозата има изключително значение в живота на човека заради високата енергийна стойност, лесната й смилаемост и високите вкусови качества. Годишната консумация на захароза в България е над 40 кг на глава от населението и заедно с обогатяването на асортимента от захарни изделия нараства. Приготвят се различни неща - бонбони, халви, локуми, шоколади и още десетки и десетки лакомства. Ценни са всички отпадъци, които се получават при преработката на цвеклото.
Цвекловите резенки, след като от тях се извлече захарта, са отличен фураж. От разтвора пък, който остава, след като захарта изкристализира (той се нарича меласа), се получават спирт, глицерин и други полезни продукти. Меласата се използва също за храна на селскостопанските животни. Тя съдържа некристализирали захари, протеин, безазотни екстрактни вещества и пепел.