Кимът (Carum carvi) е двегодишно до многогодишно високо до 1 метър тревисто растение от сем. Целинови /Сенникоцветни/. През втората година от развитието му се появяват бели или розови малки цветове в двойни сенници, които при зреенето се оформят поотделно в две кафяви, разделени с бразда плодчета. Те са тъмни, издължени, елипсовидни, леко сърповидно извити. Характерният им белег са петте надлъжни бразди. Той е подправка, използвана предимно за подправяне на хлебни произведения и напитки. Има остър аромат, подобен на този на анасона.Семената обикновено се използват цели. В тях се съдържа етерично кимионово масло с типичен вкус и мирис.
Плодовете на кима се използват като подправка при трудносмилаеми, мазни ястия – от свинско месо, гъски, патици, прясно и кисело зеле, сосове, супи, задушени картофи. Често се добавя към соленки и хлебни изделия, различни сирена, извара и други млечни продукти. Особено широко се употребява в колбасарската промишленост и за някои консерви от месо, тъй като действат противомикробно.Плодовете и етеричното масло на кима се прилагат в народната медицина против колики, за подпомагане на храносмилането, при бъбречни, жлъчни и чернодробни заболявания, както и за увеличаване на млякото при кърмачки. Маслото се употребява и като лечебно средство против астма .
Кимът е прастара подправка – открит е край огнищата на наколни жилища още 3000 г. пр Хр. Затова не е учудващо, че той се появява на всички възможни места и във всички епохи.Римският гасроном и автор на готварска книга Апиций дава няколко рецепти с обилно използване на ким. Кимът е спътник на цялата история на Европа и през Средните векове. Днес широко се използва в кухните на Средна и Южна Европа.
През Средновековието кимът добил такава популярност, че му се приписвали магически сили. През 16 век го споменава дори Шекспир – чревоугодникът и бонвиван сър Джон Фалстаф е покан на “блюдо с ким”.